Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Всъщност да бъдеш някой от висшите богове, е последното изкушение, на което е най-трудно да устоиш, защото е най-примамливо. Погледни вашия Ахура Мазда. Той е избрал да бъде премъдър господ. Но ако е бил наистина мъдър, щеше да направи следващата и последна крачка и да се слее с космичното същество, от което всички ние сме част — с онзи колос, в чието тяло сме само атоми, непрестанно съединяващи се и разделящи се, и отново съединяващи се, докато, щом се извърши сливането, Аз-ът се освобождава и като мехур изплува на върха на този дъгообразен, звезден череп, и всичко е отминало и завършило.
Това, с което ме поразяват джайнистите, е не толкова убедеността им — характерна особеност за повечето ре-лигии, колкото древността на вярванията им. Възможно е тяхното атомистично схващане за човека да е най-старата известна религиозна теория. Те от векове изучават всяка страна на човешкия живот и я съотнасят към представата си за света. Макар сливането с цялото да е обявената от ордена цел за всеки джаинистки монах, малцина някога ще я постигнат. Но положените усилия ще допринесат за по-добро прераждане, ако такова нещо съществува.
— Спомняш ли си някое от предишните си прераж-дания?
За пръв път Махавира ме погледна.
— Не. Какъв смисъл би имало? И без това не е трудно да си представиш какво ще е да си лъв или бог Индра, или сляпа жена, или песъчинка.
— Един грък на име Питагор твърди, че може да си спомни всичките си предишни превъплъщения.
— Горкият човек! — Махавира придоби истински нещастен вид. — Да си спомняш осемдесет и четири хиляди предишни съществования! Това вече наистина е ад. В този смисъл бих приел, че адът съществува.
Числото осемдесет и четири хиляди ми напомни за Госала. Казах, че съм се срещал с бившия му приятел.
Махавира ме погледна и притвори очи. Приличаше на дружелюбна дебела маймуна.
— Цели шест години бяхме по-близки от братя. След тава аз престанах да съм аз. Той вече не ме интересуваше. Никой не ме интересуваше. Бях постигнал сливането. А клетият Госала не го постигна. Не можа. Така че се разделихме. Шестнадесет години по-късно, когато се срещнахме отново, аз бях Прекосяващият. Понеже не можа да понесе това, той намрази себе си. И тогава отрече основната вяра на джайнистите. Ако не можем да се слеем с цялото, а някои не могат, тогава всичко, което правим, е безсмислено. При това положение Госала реши, че поначало няма абсолютно никакъв смисъл в действията ни, защото… Хвърли ли пред теб кълбото?
— Да, Махавира. Махавира се засмя.
— Чудя се какво ли става с тези малки частици от нишката, които се отделят, докато се развива кълбото? Подозирам, че някои от тях ще се слеят с цялото, а ти?
— Нямам представа. Разкажи ми за този цикъл от сътворението, който свършва.
— Какво има да се разказва. Той свършва…
— За да започне отново, така ли?
— Да.
— Но кога за първи път са се появили тези цикли? И защо продължават?
Махавира повдигна рамене.
— Това, което е безкрайно, няма начало.
— А какво ще кажеш за този… човек-колос? Откъде е дошъл? Кой го е създал?
— Никой не го е създал, защото той вече е съществувал и всичко е част от него, завинаги.
— Времето…
— Времето не съществува — рече Махавира с усмивка. — Ако ти е много трудно да разбереш този факт — той погледна към дравида Карака, — представи си времето като змия, която поглъща опашката си.
— Значи времето е окръжност, така ли?
— Времето е окръжност. Няма начало. Няма край. При тези думи Махавира наведе глава и аудиенцията свърши. Като станах и се готвех да си тръгна, забелязах, че комарът се е настанил на голото му рамо. Докато пиеше кръвта му, Махавира не помръдна.
Един от монасите настоя да ни разведе из приюта за ранени и болни животни — няколко полуразрушени колиби, където полагаха много грижи за тези страдащи твари. Никога преди или след това не ми се е случвало да вдъхна такава воня, нито пък да чуя толкова виене, лаене и мучене.
— Лекувате ли и хора? — попитах аз, като държах кърпата на носа си.
— С това се занимават други, Господарю. Ние предпочитаме да помагаме на истински безпомощните. Нека да ти покажа една нещастна крава, която намерихме…