Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Сърцето ми прескочи един удар.
— Още не ми се е случвало съзнателно да имам взе-мане-даване с враговете на Магадха, Господарю дворцов управител.
— О, сигурен съм, че не си знаел какви са. Но независимо от това си бил с нашите врагове. А те са по-лоши от шпионите, защото целта им е да отслабят мощта ни със зловредни идеи, точно както са отслабили мощта на Кошала.
Разбрах за какво става дума.
— Имаш предвид джайнистите, нали?
— И будистите. И последователите на Госала. Сигурно си забелязал, че тъй нареченият Махавира и тьй нареченият Буда не са арийци, И което е най-лошо, и двамата са родени в републиките.
— Мислех, че вашият цар е покровител на Буда…
Варшакара се изсекна с два пръста. Общо взето, индийците имат изискано държане, също като нас. Като изключим факта, че се секнат и уринират на публично място.
— Разбира се, нашата политика е да оставим тези хора да се движат свободно, като, естествено, ги следим внимателно. Предполагам, че царят ни скоро ще разбере точно какво представляват. Те са врагове на Магадха.
Спомних си Госала и кълбото му, Махавира и пълната му отчужденост от заобикалящия го свят.
— Не мога да повярвам, че тези… аскети проявяват и най-малък интерес към възхода или упадъка на някое царство.
— Преструват се, че е така. Но ако не бяха джайнистите, днес Варанаси щеше да бъде наш.
Дъвченето на късчета бетел в последна сметка разстройва сетивата почти така, както и хаомата. Ако се пие прекалено често, хаомата разрушава преградата между съновиденията и будното състояние. Тъкмо по тази причина Зороастър наложи строги правила за употребата й. Дъвченето на бетел оказва с течение на времето същия ефект и онази вечер прецених, че умът на Варшакара е застрашително разстроен. Казвам „застрашително“, защото, колкото и изопачено да виждаше действителността, той винаги съумяваше да се изрази по най-убедителен начин.
— Когато влязъл в Еленовия парк, конят целеустремено тръгнал към вратата на града. Знам това със сигурност. Имах там мои хора. Изведнъж към вратата се втурнали двама джайнисти „в небесни одежди“. Конят се стъписал и се втурнал в обратна посока.
— Не допускаш ли, че появяването им е било случайност?
— Случайност ли? Не. Федерацията не желае Варанаси да бъде в наши ръце. А Махавира е роден в столицата на република Личхави. Е, ще имаме и други възможности. Особено сега, когато се сдобихме с нов и скъпоценен съюзник в лицето на Персия.
Пихме за съюза.
Надявах се, че хората на Варшакара не са го осведомили колко старателно географите от свитата ми карто-графират Гангската равнина. Не мечтаех за нищо друго освен за завладяването на Индия. Мечтаех за крави! Бях убеден, че персийската армия ще завладее Таксила. Щом си осигури тази северна база, ще връхлети върху равнината. Кошала няма да окаже съпротива. Но Магадха ще се бие. Представях си как ще се изправим пред слонове със страховити брони. Питах се само дали персийската конница няма да изпадне в паника. Но и това не бе от голямо значение: Сигурен бях, че по един или друг начин Дарий ще победи. Винаги побеждаваше.
Докато разговаряхме за шпионите и враговете на Магадха, опитвах се да разбера дали Варшакара съзнава, че именно аз съм главният агент на най-големия им враг. Мисля, че съзнаваше. В никакъв случай не бе глупав.
Там, където е Раджагриха, от незапомнени времена е имало селище. Причината за това са петте защитени възвишения на около двадесет мили южно от Ганг, които представляват естествена крепост. Но скоро след възцаряването на Бимбисара градът започнал да се разраства и царят издигнал здрави стени от грубо изсечени камъни, за да огради и защити не само новопостроения град, но и обработваемата земя, градините, парковете, езерата. Така че в случай на обсада зад стените има достатъчно храна и вода. В началото това ме безпокоеше. Но после Ка-рака отбеляза, че една столица винаги се предава, ако останалата част от страната е откъсната от нея — като тяло, на което е отсечена главата.
Когато приближихме Раджагриха, слънцето залязваше и в здрача стените приличаха на естествени скали, осеяни на равно разстояние с несръчно изградени наблюдателни кули. Индия е толкова богата на дървен материал и кал, че камъкът рядко се използува в строителството и в страната има малко добри зидари. Важните сгради се строят или от дърво, или от дърво и кал.
Когато влязохме в града, небето бе все още обляно в светлина. В наша чест изсвириха рогове и простолюдието се насъбра, както става винаги когато се появят важни особи, да не говорим за слонове.
Построеният от Бимбисара град имаше почти същото правилно разположение на улиците, на което толкова се бях възхищавал във Вавилон и в изоставения град на харапите. Дългите прави улици са разположени успоредно една на друга — всяка започва при една от градските врати и завършва на централния площад. Там се издига огромна постройка, където срещу заплащане пътниците могат да получат подслон и храна.