Сътворението

Говорих доста дълго за Премъдрия господ. Стори ми се, че събудих интерес у тях. Въздържах се от ожесточения тон, характерен за проповедите на дядо ми. При по-ложение че имат толкова много богове, индийците лесно възприемат идеята за съществуването на един-единствен бог. Те дори допускат, че е възможно изобщо да няма създател и че арийските богове са просто свръхчовеци, чиито естествените способности един ден ще бъдат угасени, когато този цикъл на сътворението свърши, както е съдено, и започне нов, в което са убедени.

Според моите наблюдения тъкмо тази липса на сигурност в божието съществуване е довела до настъпилия неотдавна разцвет на толкова много нови теории за сътворението. В началото бях безнадеждно объркан. Възпитан бях да вярвам, че Премъдрият господ е всеобхващащ, и бях напълно готов да унищожа в спор всеки, който отрича правдата на Зороастровото прозрение. Но нито един индиец не я отрече. Всички приемаха Ахура Мазда като Премъдрия господ. Те дори приемаха факта, че техните висши богове Варуна, Митра, Рудра[1] са за нас дяволи.

[1] Ведически бог-разрушител (санскр.). — Б. пр.

— Всички неща се развиват и променят — каза младият учител, когато часът завърши.

После настоя да посетим Еленовия парк извън града. Моят приятел търговецът ни бе дал на разположение колесница с четири коня, така че пътувахме удобно през Варанаси. Както повечето стари градове, и Варанаси се е появил без план и няма прави булеварди. По-голямата част на града се простира покрай брега на реката. Много къщи са четири- или пететажни и всеки миг могат да се срутят. По тесните криволичещи улици денонощно сноват хора, животни, каруци, слонове. Нито един храм или обществена сграда не заслужава интерес. Резиденцията на царския наместник е обикновена къща, по-голяма от съседните. Храмовете са малки, мрачни и вонят на гхи.

Доколкото можах да видя, в Еленовия парк нямаше елени. Това бе един красив, потънал в зеленина парк с необикновени цветя и още по-необикновени дървета. Хората от простолюдието са свободни да правят там каквото искат, а на тях им е приятно да седят под дърветата и да ядат, да играят на различни игри, да слушат приказките на разказвачи и мъдреци.

Поради валелия в продължение на четири месеца дъжд цветовете на избуялата зеленина бяха толкова ярки, че ми се насълзиха очите. Вероятно още тогава са били свръх-чувствителни и слаби.

— Ето тук седнал Гаутама, когато за пръв път дошъл във Варанаси.

Младият учител посочи едно дърво, чиято единствена забележителност бе, че никой не се приближаваше до него, освен за да го разгледа, както направихме и ние.

— Кой? — За съжаление вече бях успял да забравя името, което той само преди час назова.

— Гаутама. Наричаме го Буда.

— Ах, да. Твоят учител.

— Нашият учител — отговори делово моят спътник. — Ето под това бодхи[1] получил просветлението. Станал Буда.