Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
Още усещаше последствията от закуската с графинята. Но нямаше възможност да откаже — графинята бе прочута със стриктното си придържане към правилата на гостоприемството. Как и какво бе ял бе толкова важно, колкото и това, което бе говорил. Знаеше условията. Нещо повече, той наистина вярваше, че би приела един слаб стомах като белег за слаб характер, а той не можеше да си позволи да остави у нея подобно съмнение. Както и да е — резултатите от срещата им оправдаваха няколкото дни неразположение.
Той вдигна чашката към устните си и отпи глътка чай; първата винаги предизвикваше неприятно свиване на вътрешностите му. Нещо с киселините се било объркало, обясняваха докторите. Слабият сладникав вкус на билките стегна гърлото му и болезнено сви основата на езика му. Той преглътна няколко пъти; слюнката само подсилваше разбунтувалия се стомах. Почака малко, после внимателно отхапа първата хапка белтък. Беше се приучил да проследява пътя на храната в себе си; податливото бяло се пригодяваше към очертанията на неговия хранопровод, надолу през центъра на гърдите му, всеки токсин се поглъщаше от гъбестата му повърхност. Паренето започна да намалява. Изяде и втория белтък. Навик. Бе стигнал до точката, когато вече не съзнаваше какво яде. Почти.
Дръпна най-близкия от вестниците на масата и стигна до страницата за външните новини. Нямаше и следа от вчерашните събития. Вместо това предлагаха обичайната сергия на „Ню Йорк Таймс“: политолог от фондация „Хувър“, САЩ в Косово; коментар на Сафир за Клинтън (още един опит да се обрисува Никсън в по-меки нюанси); мнение на кмета за ограничаването на данъците. Несъмнено утре нещата щяха да бьдат различни. Сега трябваше да прегледа само уводните статии. Вече го бе направил с петнайсет от водещите в света вестници и бе намерил само объркана смесица от отговорите и въпросите по повод декларацията на Алианса на вярата. Беше запазил „Таймс“ за последно. Най-добрата проверка за издръжливостта му.
Заглавието на първия материал казваше всичко: „Монахът Савонарола в цивилен костюм“.
Той се облегна и зачете:
Вчера Найджъл Харис, бивш изпълнителен директор на Съвета по духовните ценности, започна най-новата си кампания, за да се наложи като морален маяк на Запада. Най-скорошното му усилие доби формата на един много мъгляво определен Алианс на вярата, група, която се разпростира широко — от Холивуд до академичния свят, от Уолстрийт до Църквата. Определено твърде широка основа. Със система от Дванайсет ръководни принципа (броят им е чисто съвпадение) новите апостоли на моралната общност заявяват, че е дошло времето да се противопоставят на онези елементи в обществото, които заплашват основните устои на приличието. Техният отговор е: общокултурно, общоверско усилие, „лишено от политически амбиции“.
Докато на абстрактно равнище приветстваме господин Харис и колегите му за загрижеността им, то посланието за мисията на Алианса повдига сериозни въпроси. Макар че не определи точно центъра на кампанията, той спомена бегло къде може да очакваме да се намеси неговият Алианс: рап музиката, Интернет, еднополовите бракове, молитвите в училище и др. Изглежда някак си неубедително да се твърди, че няма политическа програма, когато Алиансът се стреми да се намеси в толкова оспорвани проблеми.
Още по-смущаващо е амбициозното определение, според което в Алианса на вярата „религиозните различия отстъпват в интерес на едно по-широко духовно издигане“. Стремежът на г-н Харис към толерантност е спорен, особено като се имат предвид бившите му съидейници от Съвета по духовните ценности, които стояха твърдо настрани от подобна намеса. Това, че той характеризира желаното единение като отговор на „заплахата от страна на тези, които разглеждат свещената война като форма на дипломация“, също рисува противоречива картина. Да се използва ислямът като плашило едва ли е най-добрият път да се укрепват и утвърждават приличието и моралът.
Защото монахът Савонарола от петнайсети век, бичът на…
Харис бегло погледна последния абзац — историческа отправка, нещо като финален акцент на статията, строго напомняне за съдбата на флорентинския проповедник, загинал от ръцете на собствените си последователи. Като имаше предвид отзвука в повечето от вестниците, Харис обаче нямаше почти никаква причина да се съобразява с това предупреждение. Преобладаваше одобрението. Потвърждаваха го и петдесетте хиляди и-мейла, пристигнали през последните два дни.