Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Кървенето и спазмите продължават.
— Изкара ли и някаква тъкан?
— Не мисля. Не.
— Добре. Тази събота и неделя съм на повикване. Можеш да ми се обадиш по-всяко време. Незабавно ме потърси, ако изхвърлиш тъкан, ако кървенето се увеличи или настъпят други промени, които те безпокоят.
— Добре. Искаш ли да повториш кръвния тест?
— Определено. Чакам те в кабинета си. В понеделник рано сутринта, дори ако кървенето и спазмите спрат окончателно през този уикенд.
„Не можем да заминем за Санта Барбара — шепнеше безмълвно Рейвън на мъничкия живот в себе си. — За съжаление не можем да кажем на татко ти и на сестрите ти какво всъщност става. Само ще отидем при тях и ще им обясним, че сме много болни и не можем да тръгнем, макар че толкова много бихме искали… толкова много.“
Убийствената болка отново се вряза в незарасналата рана и остави Рейвън без дъх. Тя сякаш се опитваше всячески да й попречи да отиде до имението в Бел Еър, защото знаеше, че ако бебето се намира по-близо до семейството си и неговия всесилен любовен кръг, волята му да оцелее щеше да стане още по-силна.
Рейвън реши да стигне до дома на Ник, макар и с цената на всичко. Тръгна най-вече заради Саманта, която не трябваше да си помисля, че и тя като майка й се оправдава с болести. Направи го и заради мъничкото неродено същество в себе си.
По време на краткото пътуване болките изненадващо изчезнаха, като че ли в крайна сметка бяха решили да не пречат на нейната мисия. Но когато колата зави по закътаната в рози алея, водеща към имението на Ник, спазмите се възобновиха с нова сила.
Имаше нужда от малко време, за да се възстанови, да нормализира дъха си и дори да се усмихне. Но това не стана. Намиращите се на алеята Ник и Саманта, които товареха багаж в колата, се запътиха към нея веднага щом я видяха.
Рейвън загаси мотора и възвърна дъха си точно когато Ник й отвори вратата.
— Привет — поздрави тя, изправяйки се, Но в следващия момент се олюля.
— Рейвън!
Ник я хвана преди да е паднала. Кожата й бе студена и влажна. По нездравия цвят на лицето и кръговете около сините очи си личеше, че Рейвън не е добре.
— Какво ти е? — запита с разтреперан глас и Саманта.
— Хранително отравяне — излъга Рейвън. Тя се усмихна окуражаващо на двамата и се облегна на колата. — Добре съм. Няма да припадна — обеща тя на Саманта.
— Хранително отравяне? — повтори учуден Ник.
— Така каза докторът. Предполагам, че виновник е сандвичът, който купих снощи на връщане. Няма нищо сериозно или опасно, но… — Рейвън замълча, нежно изгледа момичето и продължи с извиненията: — Страхувам се, че не съм във форма да пътувам до Санта Барбара.
— Но нали ще се оправиш? — запита Саманта, която бе не толкова разочарована, колкото притеснена за Рейвън.
— Непременно — обеща Рейвън. — Трябват ми малко време, почивка, течности и ще се върна към нормалния…
В този момент острите нокти отново спряха дъха й.
„Лъжкиня! Не е хранително отравяне, а вследствие от наркотиците на майка ти и ти никога няма да се оправиш, защото не можеш да бъдеш нормална.“
— Рейвън?
— Добре съм, Ник. Просто стомахът ме присвива. Ще ми мине.
— Може би точно тази седмица не е нужно да ходим до Санта Барбара — предложи изведнъж Саманта. — Може би трябва да останеш тук и ние ще се погрижим за теб.
— О, Сам, толкова мило от твоя страна! Но не мога да приема такова нещо. Просто ще се свия в леглото си и ще си мисля за хубави неща. Знаеш ли какви? Например, ще си представям как препускаш по плажа на Санта Барбара.
— Мисля, че дъщеря ми е права, Рейвън — намеси се Ник. — Защо не…
— Не, няма нужда, наистина. Моля те!
Рейвън настояваше да приеме решението й. Не желаеше да изразходва в допълнителни спорове и без това изчерпаната си енергия. Ник реши да приеме молбата й, защото я обичаше, защото не желаеше да налага собственото си мнение и защото… бе благодарен за всичко, сторено от нея за дъщеря му.
— Добре — съгласи се той. — Ние заминаваме за Санта Барбара, а ти отиваш да се възстановяваш в къщата си, където ще те закарам веднага.
Рейвън не желаеше да остави колата си, защото можеше да й потрябва в случай, че се оправи и решат с нероденото си бебе да посрещнат щастливи зората от някой хълм.
— Трябва да си взема колата. Кой знае? Ако утре съм добре, може да тръгна за Санта Барбара.
Този път Ник категорично не се съгласи с нея. Бе твърде опасно.
— Ще те закарам с твоята кола, а баща ми ще ни последва с неговата — заяви той и без да изчака отговор, се обърна към Саманта: — Ще изтичаш ли вътре да кажеш на дядо си, че двамата с него имаме да свършим една важна работа?