Призракът на тресавището

— Невъзможно е! — приближи към тях брат Ричард, докато изтриваше лицето си с мокра кърпа. — Съгласен ли си, сър Хю?

Корбет гледаше постройката. Макар и обхваната от пламъци, тя поне се намираше доста далече от другите сгради и опасността пожарът да се разпространи не беше голяма.

— Ще те посъветвам, брате, да я оставите да догори: истинската опасност идва, когато се срути.

Монахът се съгласи. Той забързано се отдалечи, като призоваваше монасите да преустановят безполезните си усилия. От постройката вече падаха горящи дървета и мазилка, а горещината, разнасяна от нощния вятър, ставаше непоносима. Заедно с монасите Корбет наблюдаваше как пожарът напълно унищожи сградата.

— Какво имаше вътре? — попита Корбет.

— Вино, зърно, брашно, малко велен, въглища и масло — изброи съхраняваното брат Ричард.

— Но там не се е намирал никой от монасите?

— Не, постройката е много тъмна. През есента и зимата прозорците се затварят още следобеда.

— Би могло да е нещастен случай! — каза присъединилият се към тях Елфрик.

Корбет поклати глава:

— Съмнявам се! — отвърна той. — Огънят се разпространи бързо, нали? Няма основание вътре да е имало запалена свещ или огън?

Брат Ричард се съгласи:

— И тук, както в останалите сгради, ние сме много бдителни. Съгласен съм, сър Хю, нашият убиец отново удари.

— Но как? — попита Ранулф.

— Навярно със запалена стрела през прозореца. Корбет наблюдаваше пламъците, които започваха да утихват, и се закашля, когато срещу него се понесе облак дим.

— Да, пламтяща стрела или запалена факла, хвърлена през някой прозорец, биха могли да сложат началото на палежа, особено, ако наблизо има и масло.

Приорът се появи, забързан. В отблясъците на пожара лицето му все още изглеждаше мъртвобледо, а очите зачервени. Брат Ричард му разказа какво се е случило, а приорът го слушаше с притворени клепачи.

— Съжалявам! — извини се той. — Бях заспал дълбоко. След това тръгна да организира братята. Някои седяха на замръзналата земя и гледаха безпомощно в огъня, погълнал цялата сграда. Стените и покривът вече бяха пропаднали и от нея сега се издигаше само червената тухлена основа, но пламъците продължаваха да се вият и да ближат гладно почернелите греди. Вятърът носеше сива и черна пепел към тях, а понякога и сладникав мирис от подправките, съхранявани вътре. Приорът постави няколко пазачи и братята започнаха да се оттеглят. Корбет знаеше, че монасите също подозират умишлен палеж: убиецът, който бродеше сред тяхното братство, бе искал да всее страх. Корбет наблюдаваше пожара като омагьосан.

Как би могъл да избухне, питаше се той. Кой го беше подпалил?

Пердитус беше заедно с него малко преди да се раздаде сигналът за тревога, но останалите? Ричард и Дънстън бяха там. Елфрик се бе присъединил към тях по-късно, а приорът твърдеше, че е спал през цялата суматоха.

— Защо? — попита Ранулф, застанал зад Корбет. Чансън вече бе отишъл да провери дали драгоценните им коне са в безопасност.

— Всички се боят от пожар! — прошепна Корбет. — Внезапен и буен, той предизвиква опустошения и всява ужас. Точно това е искал да направи нашият убиец. Той подражава на злия лорд Мандевил, който най-много от всичко е искал да види как манастирът гори под Божието небе. Навярно е бил разстроен, че нападенията срещу Пердитус и Ричард са се провалили, и се е разярил. Не желае тези монаси да забравят за присъствието му. Трупове, светотатство в църквата, пламтящи стрели, а сега унищожаването на един от главните им складове.

— Сър Хю! — появи се тичешком от мрака Елфрик. — Сър Хю! Най-добре ще е да дойдеш!

— Знам защо, Елфрик. Онези трупове в Дома на мъртвеца — на Хамоу и брат Френсиз. И двата са били дамгосани, нали?

Елфрик пъхна ръце в ръкавите на расото си и изхълца.

— Камбаната заби за тревога и пазачът напусна поста си, както и всички ние! — обясни той. — Когато се върнах, саваните бяха отметнати. — Елфрик измъкна едната си ръка и се тупна по челото. — И двамата са жигосани. Убиецът ги беляза.

Елфрик огледа разсеяно угасващия огън, после погледът му се премести върху покритите със сняг сгради, сякаш виждаше абатството за първи път.