Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— И абат Стивън не отрече?
— Не, само седеше като човек, прикован към позорния стълб.
— Ти повтори ли изнудването? Кътбърт кимна:
— Гневът ме тласкаше да забравя обетите си и милосърдието. Виждах само този упорит старец, който отказваше на едно разумно искане, докато продължаваше да крие собствения си таен грях.
— С никого ли не сподели онова, което знаеше?
— С никого.
— Какво те кара да мислиш, че става дума за противоестествена любов?
— Предположих, че е така, защото фигурата беше облечена като монах. А и абатът не го отрече.
— А втория път? — попита Корбет.
— Беше по-спокоен, по-ведър. Цитира един стих от Светото Писание: „Твоят грях ще те намери.“ Каза, че ще обмисли искането ми.
— Но другата личност би могла да е жена! Би могла да е Бланш. В края на краищата в младостта си абат Стивън е бил познат като мъжествен млад рицар!
— Вярно е, вярно е.
— Би ли могъл да бъде Пердитус?
— Не, защо го казваш?
— Е, той беше прислужник на абата. Живели са заедно.
— Не, сигурен съм, че не беше той. Върнах се при Гилдас да поговорим, но бързах да се измъкна, защото помислих, че мога да разбера кой е бил, като наблюдавам вратата към покоите на абата. Когато прекосих, видях, че в стаята на Пердитус свети. Качих се горе, като си намерих някакво извинение. Той беше в стаята си и четеше псалтира на светлината на свещ. Попитах къде е абатът и той ми отговори, че е излязъл, тъй че аз се върнах и се скрих в сенките. Останах там известно време, преди абатът да се върне самичък. — Приорът Кътбърт скри лице в ръцете си. — Не знам кой е бил, но там имаше някой, когото абат Стивън прегърна и целуна. Трябва да е било нещо противоестествено.
— Не би ли могло да е osculum pads? — размишляваше на глас Корбет. — Целувката на помирението?
— В мрака на нощта, на една пуста ливада? — Приорът махна с ръка. — Ако бяхте видели лицето на абат Стивън в деня, в който го обвиних, щяхте да знаете, че казвам истината.
Приорът скри лице в ръцете си и започна да хълца, без да може да се овладее.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Parva saepe scintilla contempta magnum excitavit incendium.
Често най-малката от пренебрегваните искри разпалва адски огън.