Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Трябва ми още време, за да открия. Но виж, приоре — Корбет изтръска калта от ръкавиците си. — Останките на сър Реджиналд заслужават подобаващо погребение.
— О, да, да!
— Сега ме очакват други неотложни въпроси — обясни Корбет. — Разпоредете останките да бъдат отнесени във вашия дом на мъртвите.
— А могилата?
Лицето на приора Кътбърт бе побеляло от студа, очите му сълзяха, а носът му бе яркочервен.
— Вие ми оказахте голяма помощ. Сега могилата е разровена. Вие и братята можете да привършите работата и да потърсите трупа на Сигбърт.
Корбет се отдалечи, последван от Ранулф и Чансън. Когато минаха през портата на Юда, Корбет нареди на Чансън да оседлае конете.
— Очаквахте ли такова нещо? — попита Ранулф.
— Да, очаквах го и скоро ще обясня защо.
— А убиецът?
Ранулф изпитателно впи очи в господаря си.
— Сър Реджиналд не е бил убит от един човек. Трябвало е да има още двама или трима, за да се изкопае такава яма и бързо да се засипе.
Корбет не изчака да му зададат други въпроси и продължи пътя си. Чансън чакаше с оседланите коне пред главната порта. Един послушник я отвори. Te излязоха извън манастира, но вместо да поемат към главния път, Корбет бързо свърна покрай стените. Видя с облекчение, че Пазача клечи край колибата си.
— Трябва да е пил много и до късно! — обясни Корбет. — Иначе щеше да забележи суматохата и да избяга.
Пазача се изправи на крака, когато Корбет доближи до него.
— Добро утро, сър Хю! — Той впи очи в калните петна по наметката на кралския служител. — Надалече трябва да си ходил.
— Не, мастър Сейлиъм. Копах! Открих в погребалната могила на Кървавата ливада трупа на сър Реджиналд, заровен там след убийството му.
Пазача изплашено го изгледа и отстъпи назад. Ако Ранулф не се бе изпречил с коня си зад него, щеше да побегне.
— Но сър Реджиналд… — Думите на отшелника замряха върху устните му, когато погледна към суровото лице на кралския служител.
— Хайде, човече! — протегна ръка Корбет. — Мога да те арестувам и да те повлека, вързан за опашката на коня ми…
Отшелникът притвори очи и бързо се прекръсти.
— Качвай се зад мен!
Пазача нямаше друг избор, освен да се подчини. Той се покачи зад Корбет и обви с ръце кръста му. Корбет усещаше страха му по учестеното, накъсано дишане и треперещите му ръце.
— Къде отиваме? — попита отшелникът хрипкаво.
— Знаеш къде!
Корбет пришпори коня си в тръс покрай стените и го насочи към главния път. Скоро наближиха замъка Харкорт. Спряха само веднъж, на мястото в гората, където им бяха устроили засадата. Като изключим изпотъпканата земя и няколкото изпочупени стрели, всички следи от кървавия сблъсък бяха изчезнали. В самия замък всичко беше спокойно. Излязоха няколко Коняри, за да поемат конете им, а после, като пъшкаше и пухтеше, към тях бързо се упъти домоуправителят Пендлър.
— Искам веднага да видя лейди Маргарет! — твърдо заяви Корбет, докато помагаше на отшелника да слезе от седлото.
Пендлър хвърли бърз поглед към Пазача край портата, който кимна с лице, бяло като снега, който още покриваше храстите от двете страни на главния вход.
Корбет също слезе от коня и бързо изкачи стъпалата. Последваха го Ранулф и Чансън с Пазача между тях. Корбет вече се канеше да почука, когато вратата внезапно се отвори. На прага застана лейди Маргарет, облечена в тъмносиня дреха, с бялото покривало, върху което имаше кожена качулка, и ги поздрави.
— Имам новини за съпруга ти сър Реджиналд. Не мога да го кажа по друг начин, милейди. Той не е тръгнал към никакво източно пристанище. Останките му бяха открити в погребалната могила на Кървавата ливада.
Лейди Маргарет се олюля. Корбет побърза да я подкрепи. Беше свела глава и дишаше тежко, сякаш не можеше да си поеме дъх. Когато най-сетне погледна към него, Корбет беше поразен от внезапната промяна в нея. Лицето й като че ли се стесни, кожата се опъна върху високите скули, изпълнените й със страх очи избягваха погледа му. Пендлър бързо изкачи стъпалата.
— Мадам, какво има?
Стиснала ръката на Корбет, лейди Маргарет му направи знак да си върви.
— Най-добре ще е да влезем вътре.
Тя си пое дълбоко дъх, отблъсна ръката на Корбет и го въведе в гостната. Корбет седна там, където бе седял по време на последното си посещение. Останалите трима влязоха след него и той им посочи местата в еркерната ниша.
— Искаш ли вино, милейди?
— Не. Разкажи ми за сър Реджиналд. Каза, че сте намерили останките му? Как е умрял?
— Бил е убит, мадам!
— От кого?
— И двамата знаем от кого, мадам!
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА