Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заклинателят
Заклинателят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заклинателят

Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:

Книгата, която ми се иска аз да бях написал!Рей Бредбъри11-годишната Ригън Макнийл е обикновено, безгрижно дете, у което постепенно започват да се проявяват ужасяващите симптоми на дълбоко психично разстройство. Докато лекарите безпомощно гадаят диагнозата, в естествената и зловеща логика на трагедията изплува образът на страховито демонично присъствие, а единственият лек срещу него се оказва непоколебимостта на човешкия дух… Без да робува на евтини трикове, изпълнен с богати образи и блестящ стил, родоначалник на цяло течение в литературата, ненадминат и до днес — Заклинателят е шокиращ и драматичен разказ за борбата между абсолютната поквара и уязвимата невинност с ярко и оптимистично послание: силата на вярата може да прогони и най-тъмните кошмари, наместили се в съзнанието и душата ни.Когато през 1971 г. американският писател, сценарист и режисьор Уилям Питър Блати публикува Заклинателят, изобщо не предполага в какъв феномен ще се превърне той. Блати е вдъхновен от реалната история на 14-годишно момче от Мериленд, което в края на 40-те години на миналия век се сблъсква с ужас, много подобен на този, който преживява и малката Ригън. С появата си романът става бестселър, а само две години по-късно излиза екранизацията, обявена за неоспорим киношедьовър (с 10 номинации за Оскар). Блати, син на ливански емигранти и отраснал в бедно семейство, написва Заклинателят в рамките на една година и предава ръкописа на агента си веднага, след като го завършва, защото изневиделица му предлагат работа по нов проект. Едва сега авторът успява да редактира творбата си и да й придаде вида, който тя винаги е заслужавала. „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“, уверява ни той и именно затова настоящото издание е истинско събитие — държите в ръцете си ревизираната и допълнена от самия Блати версия на Заклинателят, която той издава в САЩ в края на миналата година по повод 40-годишния юбилей на книгата.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 115
Перейти на страницу:

— Не знам дали вече не е изчезнало — прошепна тя. — Но гледайте, просто гледайте гърдите й.

Тя включи фенерчето, насочи лъча към разголените гърди на Ригън и озадаченият йезуит последва погледа й. Настана тишина, нарушавана само от дишането на Ригън. Двамата чакаха сред студа на стаята. Внезапно йезуитът навъси вежди, като забеляза, че нещо става с кожата по гърдите на Ригън — леко, но съвсем ясно очертано зачервяване. Той се взря по-отблизо.

— Започва се! — прошепна Шарън.

Изведнъж Карас настръхна не от ледения студ в стаята, а от онова, което видя върху гърдите му Ригън; от яркия релефен надпис с букви от подута, кървавочервена кожа. Една дума:

помощ

Гледайки като хипнотизирана думата, Шарън промълви с леден шепот:

— Това е нейният почерк, отче.

В девет часа сутринта Карас отиде при ректора на Джорджтаунския университет и поиска разрешение да подаде молба за екзорсизъм. Получи го и веднага отиде при епископа на епархията, който изслуша внимателно разказа на свещеника.

— Сигурен ли сте, че е истинско обсебване? — попита накрая епископът.

— Доколкото мога да преценя, отговаря на всички условия от „Римски ритуали“ — отговори уклончиво Карас.

Все още не смееше да повярва. Не разумът, а сърцето го бе довело до този миг — жал и надежда за изцеление чрез внушение.

— Лично ли искате да извършите екзорсизма? — попита епископът.

Деймиън усети с ликуване как пред него се открехва врата за бягство от непосилното бреме на грижите, от всекидневните срещи с призрака на изгубената вяра. И все пак отговори:

— Да, ваше преосвещенство.

— Как сте със здравето?

— Много добре.

— Участвали ли сте някога в нещо подобно?

— Никога.

— Е ще видим… Добре би било да разчитаме на човек с опит. Малцина са напоследък, но може да се е върнал някой от задграничните мисии. Дайте ми време да си помисля. Щом вземем решение, веднага ще ви уведомя.

След като Карас си тръгна, епископът се свърза с ректора на Джорджтаунския университет и за втори път през този ден си поговориха за Карас.

— Да, той познава историята на заболяването — каза ректорът по някое време на разговора. — Мисля, че няма да навреди, ако го включим като помощник. При всяко положение трябва да участва и психиатър.

— А кого да поканим за екзорсизма? Имаш ли някакви предложения? Аз не се сещам.

— Тук е Ланкъстър Мерин.

— Мерин? Мислех, че е в Ирак. Май четох, че работи на разкопки в Ниневия.

— Да, близо до Мосул. Точно така. Но приключи и се върна преди три-четири месеца. Сега е в Удсток.

— Преподава ли?

— Не, работи по нова книга.

— Бог да ни е на помощ! Но не мислиш ли, че е твърде стар? Как е със здравето?

— Сигурно е добре, иначе нямаше да търчи по разкопки из цял свят, нали?

— Да, вероятно си прав.

— Освен това той има опит, Майк.

— Не знаех.

— Поне така казват.

— Кога е било?

— Мисля, че преди десет-дванайсет години, в Африка. Разправят, че екзорсизмът продължил няколко месеца и едва не го погубил.

— В такъв случай едва ли би искал да го повтори.

— Ние правим каквото ни се нареди, Майк. Бунтовниците са при вас, миряните.

— Благодаря за напомнянето.

— Е, какво мислиш?

— Оставям решението на теб и архиепископа.

Рано същата вечер един млад послушник бързаше из парка на семинарията Удсток в щата Мериленд. Търсеше един слаб и висок йезуит с побеляла коса и го намери да крачи умислен по горската пътека. Подаде му телеграма. Старецът му благодари със старомодна тържественост и продължи съзерцанието си на природата, която обичаше. Понякога спираше разходката, за да чуе песента на червеношийка, да погледа пъстра пеперуда, кацнала на някое клонче. Не отвори телеграмата, защото знаеше какво пише в нея. Бе го прочел в прашните храмове на Ниневия. Беше готов.

Старецът продължи да се сбогува.

Част четвърта

И викът ми нека стигне до теб

Който живее с любов, живее в Бога, и Бог в него…

Свети Павел

1

Киндерман седеше зад бюрото сред сумрака на тихия си кабинет. Той леко измести лъча на настолната лампа. Пред него лежаха полицейски доклади, отчети от лабораториите, веществени доказателства и паметни записки. Той унесено ги бе подредил във формата на роза, сякаш за да смекчи грозния извод, към който го водеха и който не можеше да приеме.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)