Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
Енгстрьом беше невинен. По времето на смъртта на Денингс той бе носил на дъщеря си пари за наркотици. Беше излъгал, за да защити нея и майка й, която вярваше, че милосърдната смърт е спасила дъщеря й от порока и падението.
Киндерман не бе узнал това от Карл. При онази вечерна среща пред вратата на Елвира икономът мълча упорито. Едва когато Киндерман каза на дъщеря му, че баща й е заподозрян в убийството на Денингс, тя призна истината. Имаше и свидетели, които потвърдиха нейния разказ. Енгстрьом беше невинен. И въпреки това мълчеше за ставащото в семейство Макнийл.
Киндерман намръщено огледа композицията — нещо го дразнеше. Той измести едно от „листенцата“ малко надолу и надясно.
Рози. Елвира. Беше я предупредил най-строго, че ако до две седмици не постъпи в клиника, ще я подгони безмилостно, докато открие достатъчно доказателства да я пъхне зад решетките. Но тя едва ли щеше да го послуша. Понякога му се случваше да погледне закона с широко отворени очи, както човек се взира в яркото слънце, с надеждата временно да ослепее и жертвата да избяга. Енгстрьом беше невинен. Какво оставаше? Дишайки тежко, детективът се настани по-удобно, затвори очи и се представи, че потъва в топла вана. Мисловна разпродажба! — заповяда си той. Пускаме на пазара нови изводи! Всичко старо се обезценява! Мисли позитивно! — добави той строго, после отвори очи и хвърли свеж поглед върху озадачаващите факти.
Артикул: Смъртта на режисьора Бърк Денингс изглеждаше свързана по някакъв начин с оскверняванията в църквата „Света Троица“. И двата случая имаха нещо общо с вещиците, тъй че неизвестният осквернител можеше да се окаже убиец на Денингс.
Артикул: Един йезуитски свещеник, специалист по вещиците, посещаваше дома на семейство Макнийл.
Артикул: Богохулното олтарно картонче, намерено в „Света Троица“, бе проверено за отпечатъци. Откриха отпечатъци и от двете страни. Част от тях бяха на Деймиън Карас. Но имаше и други, принадлежащи на човек с много малки ръце — може би дете.
Артикул: Машинописният текст на олтарното картонче бе анализиран и сравнен с недовършеното писмо, което Шарън Спенсър смачка на топка и хвърли към кошчето, докато Киндерман разпитваше Крис. Той тайно го прибра и го изнесе от къщата. Писмото и картончето бяха писани на една и съща машина. Според анализа обаче силата на ударите се различаваше. Авторът на богохулния текст бе натискал клавишите много по-силно, отколкото Шарън Спенсър. Това подсказваше, че става дума за човек с изключителна физическа сила.
Артикул: Бърк Денингс — ако не бе загинал в нещастен случай — беше убит от човек с изключителна физическа сила.
Артикул: Енгстрьом вече не беше заподозрян.
Артикул: Проверка на резервациите за самолетни билети установи, че Крис Макнийл е летяла с дъщеря си до Дейтън, Охайо. Киндерман знаеше, че детето е болно и е постъпило в клиника. Киндерман провери в „Беринджър“ и оттам потвърдиха, че дъщерята е била приета за наблюдение. Макар че персоналът отказа да разкрие характера на заболяването, бе очевидно, че става дума за тежко душевно разстройство.
Артикул: При тежки душевни разстройства често се наблюдава изблик на изключителна физическа сила.
Киндерман въздъхна, затвори очи и поклати глава. Пак се връщаше към същия извод. После отвори очи и се взря в средата на хартиената роза — избеляла корица на популярно списание. От снимката го гледаха Крис и Ригън. Той се вгледа в дъщерята: мило луничаво лице, две опашки с панделки, усмивка, разкриваща паднал зъб. Киндерман се озърна през прозореца към мрака, където бе започнало да ръми.
Слезе в гаража, седна в един цивилен черен автомобил и подкара по лъскавите мокри улици към Джорджтаун, където спря в източния край на Проспект Стрийт и дълги минути седя мълчаливо, гледайки нагоре към прозореца на Ригън. Дали да почука на вратата и да поиска да разговаря с нея? Той наведе глава и разтърка челото си.
Уилям Киндерман, ти си болен, каза си той. Прибирай се у дома! Вземи лекарство! Поспи! Оздравявай!
Отново погледна прозореца и печално поклати глава. Неумолимата логика го водеше към това място. Той завъртя поглед към едно такси, спряло пред къщата. Включи двигателя и пусна чистачките тъкмо навреме, за да види как от таксито излиза висок възрастен мъж. Човекът плати на шофьора, обърна се и остана неподвижен в мътната светлина на уличните лампи, гледайки към високия прозорец на къщата като меланхоличен пътник, изгубен във времето. Когато таксито потегли и зави по Трийсет и шеста улица, Киндерман бързо подкара след него. Зад завоя той примига с фаровете — знак за шофьора да спре.