Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заклинателят
Заклинателят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заклинателят

Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:

Книгата, която ми се иска аз да бях написал!Рей Бредбъри11-годишната Ригън Макнийл е обикновено, безгрижно дете, у което постепенно започват да се проявяват ужасяващите симптоми на дълбоко психично разстройство. Докато лекарите безпомощно гадаят диагнозата, в естествената и зловеща логика на трагедията изплува образът на страховито демонично присъствие, а единственият лек срещу него се оказва непоколебимостта на човешкия дух… Без да робува на евтини трикове, изпълнен с богати образи и блестящ стил, родоначалник на цяло течение в литературата, ненадминат и до днес — Заклинателят е шокиращ и драматичен разказ за борбата между абсолютната поквара и уязвимата невинност с ярко и оптимистично послание: силата на вярата може да прогони и най-тъмните кошмари, наместили се в съзнанието и душата ни.Когато през 1971 г. американският писател, сценарист и режисьор Уилям Питър Блати публикува Заклинателят, изобщо не предполага в какъв феномен ще се превърне той. Блати е вдъхновен от реалната история на 14-годишно момче от Мериленд, което в края на 40-те години на миналия век се сблъсква с ужас, много подобен на този, който преживява и малката Ригън. С появата си романът става бестселър, а само две години по-късно излиза екранизацията, обявена за неоспорим киношедьовър (с 10 номинации за Оскар). Блати, син на ливански емигранти и отраснал в бедно семейство, написва Заклинателят в рамките на една година и предава ръкописа на агента си веднага, след като го завършва, защото изневиделица му предлагат работа по нов проект. Едва сега авторът успява да редактира творбата си и да й придаде вида, който тя винаги е заслужавала. „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“, уверява ни той и именно затова настоящото издание е истинско събитие — държите в ръцете си ревизираната и допълнена от самия Блати версия на Заклинателят, която той издава в САЩ в края на миналата година по повод 40-годишния юбилей на книгата.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 115
Перейти на страницу:

— Зареди касетата и я пусни на обратно.

— Какво?

— Имаш си домашни духове. — Франк се засмя добродушно. — Виж какво, изслушай я и утре ще си поговорим. Лека нощ, отче.

— Лека нощ, Франк.

— Приятно забавление.

Карас затвори телефона. Не разбираше нищо. Намери касетата с брътвежите и я зареди в касетофона. Най-напред я изслуша нормално и кимна. Нямаше грешка. Безсмислено бръщолевене.

Остави касетата да се превърти и я пусна в обратната посока. Чу гласа си да говори наопаки. И после демоничният глас на Ригън:

— … мерин мерин карас остави ни остави…

Английски! Безсмислен! Но все пак английски!

Но Боже мой, как може да го направи?

Изслуша всичко, пренави касетата и я пусна отново. После пак. И едва тогава осъзна, че словоредът също е обратен. Спря касетата, превъртя я назад, седна с молив и бележник, и започна трескаво да записва думите на хартия, като непрестанно включваше и изключваше. След като най-сетне свърши, преписа текста на нов лист, само че в обратен ред.

Накрая се облегна назад и прочете полученото:

… опасност. Не още [неразбираемо] ще умре. Малко време. Сега, [неразбираемо]. Нека тя да умре. Не, не, сладко! Сладко е в това тяло! Чувствам! Тук има [неразбираемо]. По-добре [неразбираемо] от пустотата. Страхувам се от свещеника. Дай ни време. Страхувай се от свещеника! Той е [неразбираемо]. Не, не този, а [неразбираемо] онзи, който [неразбираемо]. Той е болен. Ах, кръвта, почувствай кръвта как [пее?].

На записа Карас пита:

— Кой си ти?

И получава отговор:

Никой съм, никой съм.

Отново Карас:

— Това ли ти е името?

Отговор:

Нямам име. Никой съм. Мнозина. Остави ни на мира. Остави ни на топло в тялото. Недей [неразбираемо] от тялото в пустотата, в [неразбираемо]. Остави ни. Остави ни. Остави ни на мира. Карас. Мерин. Мерин.

Карас отново и отново четеше написаното, вледенен от тона му, от усещането, че говорят няколко личности, докато накрая повторението лиши думите от смисъл. Той остави листа и разтърка лицето, очите, мислите си. Не беше непознат език. А в писането наопаки нямаше нищо паранормално или дори необичайно. Но говоренето наопаки, променяйки произношението така, че когато се възпроизведат обратно, думите звучат фонетично правилно — не беше ли подобна задача непосилна дори за един свръх стимулиран интелект или за ускореното подсъзнание, за което говори Юнг? Не, имаше нещо друго… нещо в покрайнините на паметта му. После си спомни. Отиде до лавицата и свали книгата на Юнг „Психология и патология на така наречените окултни явления“. Тук имаше нещо подобно, помисли си той, докато трескаво прелистваше страниците. Какво беше?

Откри го: описание на експеримент с автоматичното писане, при който подсъзнанието на изследвания субект проявило способността да отговаря на въпросите с анаграми. Анаграми!

Той остави отворената книга на бюрото, наведе се и прочете описание на част от експеримента:

ТРЕТИ ДЕН

— Какво е човекът? Жемоти ваме вуен.

— Това анаграма ли е? Да.

— Колко думи съдържа? Четири.

— Каква е първата дума? Виж.

— Каква е втората дума? Еееее.

— Виж? Да го изтълкувам ли сам? Опитай.

Изследваният откри следното решение: Не умеем в живота. Той самият е изненадан от това интелектуално постижение, което сякаш подсказва съществуването на друг интелект, напълно независим от него. Затова продължава да пита:

— Кой си ти? Клелия.

— Жена ли си? Да.

— Живяла ли си на земята? Не.

— Ще оживееш ли? Да.

— Кога? След шест години.

— Защо ми говориш? Му Клелия зас аще.

Субектът изтълкува отговора като анаграма: Аз, Клелия, усещам.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

— Аз ли отговарям на въпросите? Да.

— Клелия тук ли е? Не.

— Тогава кой е тук? Никой.

— Клелия съществува ли? Не.

— Тогава с кого говорих вчера? С никого.

Карас спря да чете и поклати глава. Няма нищо паранормално, помисли си той, само доказателство за безграничните възможности на ума. Той извади цигара, седна и я запали. Никой съм. Мнозина. Запита се откъде идва тая зловеща реч на Ригън. Откъдето бе дошла Клелия? Зараждащи се личности?

Мерин… Мерин… Ах, кръвта… Той е болен…

Умореният поглед на Карас падна върху книгата „Сатаната“ и той бавно прелисти на страницата с епиграфа: Нека драконът не ми бъде водач… Той затвори очи, издиша дима, закашля се и притисна юмрук към гърдите си. Гърлото му беше като остъргано. Смачка цигарата в пепелника. Изтощен, Карас се изправи бавно и тромаво, изгаси лампата, смъкна обувките и се просна по очи на тясната кушетки. И главата му трескаво прелитаха откъслечни мисли. Ригън, Киндерман. Денингс. Какво да направи? Трябваше да помогне. На всяка цена. Но как? Да каже на епископа малкото, с което разполагаше? Не вярваше да успее. Не би могъл да го убеди.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)