Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
Какво да правя? Иди да поспиш. После ела и опитай отново… и отново… Той стана и уморено погледна Шарън. Тя се подпираше на мивката със скръстени ръце и го гледаше замислено и любопитно.
— Прибирам се в общежитието — каза Карас. — Обадете ми се веднага щом Ригън се събуди.
— Добре, ще се обадя.
— Нали няма да забравите за компазина?
Тя кимна.
— Няма. Веднага ще се погрижа.
Карас бръкна в джобовете си и наведе глава, опитвайки да си припомни дали не е забравил да каже още нещо на Шарън. Вечно нещо остава пропуснато — дори когато е свършено всичко.
— Отче, какво става? — чу той тревожния глас на секретарката. — Какво е това? Какво става с Ригс?
Карас вдигна към нея изтощени, възпалени очи.
— Не знам — каза безизразно той. — Наистина не знам.
После се обърна и излезе от кухнята.
Докато минаваше през вестибюла, чу бързи стъпки зад себе си.
— Отче Карас!
Озърна се и видя Карл с неговия пуловер в ръцете.
— Извинявайте — каза икономът и му подаде пуловера. — Исках да го направя по-рано. Но забравих.
Петната бяха изчистени и пуловерът миришеше приятно.
— Много сте любезен, Карл — каза свещеникът. — Благодаря от сърце.
— Аз ви благодаря, отче — отвърна Карл с треперещ глас и навлажнени очи. — Благодаря, че помагате на госпожица Ригън.
После той смутено извърна глава и побърза да се отдалечи.
Карас го гледаше и изведнъж си спомни как го видя в колата на Киндерман. Защо? Още една загадка, още един повод за недоумение… Карас уморено се завъртя и отвори вратата. Навън беше тъмно. С чувство на отчаяние той прекрачи от мрака в мрак.
Пресече улицата и се забърза към общежитието. Беше грохнал за сън, но реши да намине при Дайър. Почука на вратата и отвътре долетя отговор:
— Влез и приеми правата вяра!
Дайър тракаше на електрическата си пишеща машина. Карас се отпусна на ръба на кушетката, а младият свещеник продължи да пише.
— Здрасти, Джо.
— Да, слушам те. Какво има?
— Случайно да знаеш кой е извършвал напоследък официален екзорсизъм?
— Да, Джо Луис срещу Макс Шмелинг, 22 юни 1938 г.
— Джо, не се занасяй.
— Не, ти не се занасяй. Екзорсизъм? Майтапиш ли се?
Карас не отговори. Загледа се как Дайър продължава да пише, после стана и тръгна към вратата.
— Да, Джо — каза той. — Майтапех се.
— Така си и мислех.
— Пак ще се видим.
— Измисли някоя по-забавна шега.
Карас тръгна по коридора и когато влезе в стаята си, зърна на пода до вратата розово листче. Вдигна го. Беше от Франк. Домашен телефон. „Моля, обади се…“
Карас набра номера и зачака. Погледна свободната си ръка. Тя трепереше от отчаяна надежда.
— Ало? — раздаде се тънък момчешки глас.
— Може ли да говоря с баща ти?
— Да. Един момент. — Слушалката изтрака. После пак се обади момчето. — Кой е?
— Отец Карас.
— Отец Кариц?
— Карас. Отец Карас.
Слушалката пак изтрака.
Карас вдигна треперещата ръка и леко докосна челото си. Тихо пращене по линията.
— Отец Карас?
— Да. Здравей, Франк. Опитвах да се свържа с теб.
— О, извинявай. Работех у дома с твоите записи.
— Свърши ли вече?
— Да, свърших. Между другото, невероятна щуротия.
— Да, знам — отвърна Карас, опитвайки да прикрие напрежението в гласа си. — Какво ще ми кажеш, Франк? Какво откри досега?
— Ами, първо съотношението на символите…
— Да, Франк?
— Не разполагах с достатъчно материал, за да съм абсолютно точен, нали разбираш, но бих казал, че изводите са доста точни… или поне доколкото е възможно в нашата област. Така или иначе бих казал, че гласовете на двата записа вероятно принадлежат на различни хора.
— Вероятно?
— Не бих се заклел в съда; всъщност разликата е минимална.
— Минимална… — глухо повтори Карас. Край на играта…
— Ами бръщолевенето? — попита той. — Някакъв език ли е?
Франк се засмя.
— Какво смешно има? — мрачно попита йезуитът.
— Да не ми разиграваш някакъв психологически тест, отче?
— Не те разбирам, Франк.
— Или нещо си объркал със записите, или има някаква грешка. Това е…
— Франк, език ли е или не? — прекъсна го Карас.
— О, език е и още как!
Карас настръхна.
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко.
— Какъв е езикът?
— Английски.
Карас помълча за момент, после заговори с изтънял от напрежение глас:
— Франк, или връзката е много лоша, или си решил да се гавриш с мен.
— Имаш ли касетофон?
Касетофонът лежеше на бюрото.
— Да, имам.
— Има ли бутон за обратно прослушване?
— Защо?
— Има ли?
— Чакай. — Карас раздразнено остави слушалката и огледа касетофона. — Да, има. Франк, какво означава това?