Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Чаши за чай? Чудесно.
Тръгнах към кухнята. Нервна, притеснена от усещането, че съм поканила в хола лъв, ягуар или друг хищник по избор. А тяхното поведение, както знаем, е доста непредсказуемо.
- Искаш ли и чинийка с чашката.
- Само чаша. Благодаря, Анастейжа каза той от хола.
Когато се върнах, той гледаше книгите. Сложих чашите на масата и казах притеснено:
- Това е за теб.
„Сега вече май ще има кавга".
- Видях. Много находчив цитат каза той и дългият му показалец мина по написаното. Мислех, че съм Д'Ърбървил, не Ейнджъл. Ако не ме лъже паметта, ти се реши да поемеш по един от пътищата, който ти предложих преди доста вечери. Изгледа ме като вълк. Но се доверявам на преценката ти.
- Това е и молба прошепнах. Защо бях толкова нервна? Устата ми беше суха.
- Молба? Да не те нараня, да не те притискам?
Кимнах.
- Купих ги за теб каза тихо той. Просто ги приеми.
Преглътнах конвулсивно.
- Крисчън, не мога да ги приема. Това е твърде много.
- Точно това имах предвид, когато ти казах, че винаги се противопоставяш. Искам да ги имаш. Това е. Съвсем просто е. Не се налага да мислиш за това. Като подчинена, следва да си благодарна, че ги имаш. Просто приемаш това, което купувам за теб, защото за мен е удоволствие да го купя и ти да го приемеш.
- Не бях подчинена, когато си ги купил прошепнах.
- Но ти се съгласи, Анастейжа.
Въздъхнах. Нямаше шанс да спечеля тази битка. И така, план Б.
- Значи са мои и мога да правя с тях каквото си пожелая?
Той ме изгледа с недоверие, но се съгласи.
-Да.
- В такъв случай искам да ги дам на някое благотворително дружество, в Дарфур например. Те пък могат да ги продадат на търг.
- Ако това е желанието ти. Беше разочарован. Устните му се свиха напрегнато.
Изчервих се.
- Ще мисля за тях казах. Не исках да го разочаровам. И тогава се сетих за думите му: „Искам да искаш да задоволиш желанията ми".
- Не мисли, Анастейжа, не за това и не сега каза той тихо и много сериозно.
Как можех да не мисля? „Ти си просто едно от всичките неща, които иска да притежава, кола например" бърбореше подсъзнанието ми. О, защо не можехме да се отпуснем? Атмосферата беше наелектризирана, но не с приятни усещания. Не знаех как се излиза от такава ситуация.
Той сложи бутилката на масата и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми и повдигна главата ми. Погледна ме в очите. Беше много сериозен.
- Ще ти купувам много неща, Анастейжа. Свиквай с това. Мога да си го позволя. Аз съм доста богат мъж. И се наведе и започна да целува леко и бързо устните ми. Моля те.
После ме пусна.
„Не се съгласявай" крещеше подсъзнанието ми.
- Но това ме кара да се чувствам... евтина казах.
Крисчън прокара пръсти през косата си. Изглеждаше изнервен от спора.
- Не бива да е така. Прекалено много мислиш за всичко. Не бива да се обвиняваш в някакво морално престъпление едва ли не, не и ако го базираш на мнението на другите хора. Не пилей енергията си. И всичко това е защото имаш възражения по уговорката. Това е съвсем нормално. Не си наясно със себе си с какво се захващаш и това те плаши.
Замислих се.
- Не мисли каза наставнически той и дръпна надолу брадичката ми, за да не си хапя устната. В теб няма нищо евтино,
Анастейжа. Не искам никога да си го помисляш отново. Аз просто купих едни стари книги, с надеждата, че те биха означавали нещо за теб. Това е. Хайде да пийнем шампанско! Очите му бяха отново топли и меки. Усмихнах се
- Ето, така вече е по-добре каза той. Взе бутилката, махна фолиото и скобата, завъртя бутилката, а не тапата, и я отвори с обигран елегантен жест. Напълни чашите до половината.
- Розово е изненадах се аз.
- „Болеже Розе" 1999 година. Изключително добра реколта.
- В чаши за чай.
Той се засмя.
- Да, в чаши за чай. Честито, Анастейжа! И се чукнахме с чашите за чай, той отпи, а аз все си мислех, че всъщност празнуваме моята капитулация.
- Благодаря казах и отпих. Шампанското наистина беше много добро. Ще минем ли сега през ограниченията?
Той се усмихна, а аз се изчервих.
- Винаги така нетърпелива. Хвана ме за ръката и ме заведе да седнем на дивана.
- Баща ти е много затворен човек.
Аха... Значи нямаше да обсъждаме ограниченията. Исках просто да се приключи с това. Неспокойството ме разяждаше.
- Успя обаче да му влезеш под кожата казах нацупено.
Той се усмихна нежно.
- Само защото умея да ловя риба.
- Откъде разбра, че обича да ходи за риба?
- Ти ми каза. Когато ходихме да пием кафе след снимките.
- Вярно ли? Отпих отново. Не може да се отрече помнеше като слон. Шампанското беше наистина превъзходно. Опита ли виното на коктейла?