Петдесет нюанса сиво

- Но аз искам повече прошепнах.

- Повече? Той ме погледна озадачено. Очите му потъмняха. Кимнах и преглътнах сухо. Сега вече знаеше.

- Повече повтори той меко. Все едно опитваше вкуса на думата. Една простичка, обикновена дума, но пълна с толкова много надежда. Той погали долната ми устна. Искаш сърчица и цветя. Романтика.

Кимнах пак. Видях в очите му разгаряща се битка.

- Анастейжа каза тихо и нежно той. Аз изобщо не зная какво е това.

- И аз.

Той се усмихна.

- Ти не знаеш много неща.

- А ти знаеш всички грешни неща.

- Грешни? Не на мен тия! Изглеждаше съвсем откровен. Опитай прошепна. Такова предизвикателство можеше да отправи само той. И при това само с наклонена настрани глава и ослепителна усмивка.

Борех се за въздух. Бях Ева в градините на Рая. Той беше змията, на която не можех да устоя.

- Добре прошепнах.

- Какво каза? Гледаше ме с цялата концентрация, на която е способен човек. Преглътнах.

- Добре, ще опитам.

- Да разбирам ли, че си съгласна? Не можеше да повярва.

- По принцип да, но искам да обсъдим дискусионните ограничения. Гласът ми беше толкова тих, че едва се чувах. Той затвори очи и ме дръпна в обятията си.

- Господи, Ана. Ти си толкова... винаги ме изненадваш. Дъхът ми секва, щом си наблизо.

Пусна ме и отстъпи назад. Рей се бе върнал. С него в ушите ми се върна и шумът от залата и говорът на хората, а с него и самите хора. Вече не бяхме сами. Аз току-що се бях съгласила да бъда неговата сексробиня. Крисчън се усмихна на Рей. Очите му излъчваха самото щастие.

- Ани, искаш ли да идем да хапнем?

- Добре. Мигах като току-що станала от сън. Опитвах се да намеря центъра на равновесието си. Подсъзнанието ми крещеше истерично: „Какво направи?", а другата в мен се премяташе на задно колело с ловкост и бързина, достойни за Олимпийските игри.

- Искаш ли да дойдеш с нас, Крисчън? попита Рей.

„Крисчън, моля те, откажи му!" Умолявах Грей с поглед и се

чудех какво бях направила току-що и защо. Трябваше ми време да осъзная.

- Благодаря за поканата, но наистина имам работа. Беше голямо удоволствие за мен да се запознаем, сър.

- Също и за мен каза Рей. И да се грижиш за малкото ми момиченце.

- Няма нищо по-сигурно от това.

Стиснаха си ръцете. На мен ми се гадеше. Рей нямаше грам идея как точно Крисчън възнамерява да се грижи за мен. Крисчън хвана ръката ми, повдигна я до устните си, целуна пръстите ми, очите му изгаряха моите.

- До после, госпожице Стийл каза с глас, пълен със сладки обещания.

Слабините ми се сгърчиха при мисълта. „Нанкай бе, момиче, казаха ти после!"

Рей ме хвана и ме изведе през входа.

- Изглежда стабилен млад мъж. И не мога да кажа, че е беден. Можеше да попаднеш на някой далеч по-кофти тип. Само не разбирам защо трябваше да разбера за него от Катрин скара ми се той.