Петдесет нюанса сиво

Погледнах го извинително. Какво се казва в такива случаи?

- За мен всеки мъж, който обича да ходи за риба, е добър човек.

Рей одобряваше! Ако само знаеше за какво става дума...

Рей ме остави пред нас по здрач и ми заръча:

- И се обади на майка си.

- Непременно. Благодаря ти, че дойде, татко.

- Не бих пропуснал такова събитие в живота ти. Мога само да се гордея с теб.

О, не... Не, няма да се лигавя сега. Няма да плача.

Грамадна буца бе заседнала в гърлото ми. Прегърнах Рей, стиснах го силно. Той също ме прегърна, малко озадачено, и сълзите се затъркаляха от очите ми.

- Ани, какво има, дете? Прегръщаше ме както когато бях малка. Днес беше голям ден! Искаш ли да се кача и да ти направя чай?

Засмях се през сълзи. Според Рей отговорът винаги се намираше в чаша чай. Помня как майка ми се оплакваше от него. Казваше, че когато става дума за чай и съчувствие, Рей бил много добър в чая и хич го нямало по съчувствието.

- Не, татко, добре съм. Много се радвам, че дойде. Ще дойда да те видя веднага щом се установим в Сиатъл.

- Късмет с интервютата за работа. И да ми кажеш, когато имаш резултати.

- Разбира се, татко.

- Обичам те, Ани.

- И аз те обичам, татко.

Той се усмихна с топлите си очи, целият грееше от щастие. После си тръгна.

Влязох в апартамента и се помотах безцелно.

После проверих мобилния си. Батерията заминаваше. Хукнах да търся зарядното, за да мога да си прочета съобщенията, преди да угасне. Три пропуснати повиквания от Крисчън. Едно гласово съобщение и две текстови. Едно пропуснато повикване от Хосе и гласова поща от него. Пожелаваше ми успех за церемонията.