Жълтите очи на крокодилите

Стендал бил написал „Пармският манастир“ за три седмици, Симс-нон майсторял романите си за десетина дни. Но колко ли време преди това са ги носили в себе си и са ги подхранвали, когато са ставали от сън, обували са се, пиели са кафе, преглеждали са си пощата, наблюдавали са утринната светлина, която залива постепенно масата, сервирана за закуска, брояли са прашинките прах в слънчевия лъч? Оставяли са нещата да узреят. Намирали са собствения си начин на писане. Балзак е пиел кафе. Хемингуей е пишел прав. Колет е работила, когато съпругът й Уили я заключвал вкъщи. Зола е правил проучвания. Някои са били на опиум, други на хашиш, трети са се наливали с червено вино. Крещели са като Флобер. Бягали са, бълнували са, спели са. Или не са спели като Пруст. Ами аз? Мушамата на кухненската маса, усамотението с умивалника, чайникът, тиктакането на часовника, трохите от закуската и вноските за погасяване! Леото казва: „Пишете така, сякаш пишете писмо, което никога няма да препрочетете. Не харесвам високата литература, повече ми се нрави написаният разговор.“ На кого би могла да изпрати писмо? Няма любовник да я чака в парка. Остана без съпруг. Най-близката й приятелка живее в отсрещния апартамент.

„Да пиша на въображаем мъж... Мъж, който ще ме изслушва.“ Компютърът продължаваше да чака със зинала паст. Ирис го бе купила на другия ден след пристигането им в Мьожев. „Ако сложа пръсти върху клавиатурата, сигурно ще ми ги отхапе.“ Жо нервно се изкиска и потръпна.

„С парите от преводите ли го купи?“ - бе пошушнал Филип в косата на Жо, която ужасно се изчерви. Ирис тъкмо разпалваше огъня в камината. „Във възторг съм от новата ми сътрудничка - добави той, изправяйки се, - спаси ни от голяма грешка в договора с Масипов.“ „Започвам да се превръщам в царица на лъжите и прит-ворството“ - си беше помислила Жо. Можеше да превежда договорите на Филип, обаче ако издателството на Одри Хепбърн й предложи нова книга за превод, ако научният ръководител й поиска работния план на дисертацията, нямаше да смогне и щеше да й се наложи да потърси услугите на литературен негър. Избухна в смях. Ирис се обърна. „Нещо смешно ли ти разказва Филип? Кажи всички да се развеселим...“ Жо смънка някакво извинение. Доставяше й удоволствие да общува с Филип. Не бяха се сближили прекалено и вероятно никога нямаше да станат приятели, тъй като поведението на Филип не предразполагаше към отпускане и доверяване на тайни, но двамата чудесно се разбираха. Има хора, чието поведение ни прави по-добри. Срещат се рядко, но когато се случи, не бива да ги отминаваме. Понякога, когато спираше поглед върху нея, очите на Филип излъчваха странна топлота и някаква учудена нежност.