Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Влизайте!
В продължение на няколко нереални, безкрайно дълги секунди стоях сама насред леговището на Халоу, а всички вещици ме гледаха втренчено с искрено изумление.
Залата беше пълна със свещи и хора, насядали по земята върху възглавнички; очевидно, докато сме стояли отвън, всички в сградата се бяха събрали в голямата стая и сега седяха в кръг по турски. Пред всеки от тях имаше запалена свещ, бокал и нож.
Най-лесна за разпознаване от тримата невинни бе „старицата“ — единствената белокоса сред присъстващите. Яркорозово червило, леко размазано; по бузата й — засъхнала кръв. Улових я за лакътя и я издърпах в ъгъла. Наоколо ми вече кипеше пълен хаос, но аз не спирах да се оглеждам за останалите. В залата имаше общо трима мъже. Единият от тях — Марк, братът на Халоу, — се отбраняваше от глутница върколаци. Вторият — на средна възраст, с хлътнали бузи и подозрително черна коса, — мърмореше някакви заклинания под носа си и се мъчеше да извади нож от джоба на якето, хвърлено на пода от дясната му страна. Намирах се твърде далече от него и нямаше как да му попреча. Можех само да се надявам, че другите ще се погрижат за него. Тогава забелязах третия мъж — Партън. Познах го по родилното петно на бузата. Седеше присвит на пода и криеше главата си с ръце. Ах, как добре го разбирах!
Улових го за лакътя и се опитах да го изправя на крака. Той, естествено, размаха юмруци насреща ми, но не успя да ме улучи. Нямах желание да рискувам, затова просто се прицелих и го фраснах по носа. Писъкът му потъна в общата какофония от звуци и никой не му обърна внимание. Запокитих го в същия ъгъл и забелязах, че двамата с Джейн вече светеха. Буквално. Аха, значи магията на уиканите започваше да действа, макар и с известно закъснение. Сега трябваше да открия светеща млада жена с боядисана яркочервена коса — третата местна вещица.
Но точно тогава късметът ми си изчерпа; по-точно нейният късмет. И тя светеше, горката, но вече мъртва. Гърлото й беше прегризано от някой върколак — наш или чужд, вече нямаше значение.
Проправих си път през мелето и стигнах до ъгъла, където трепереха двамата оцелели уикани. Миг по-късно отнякъде дотича Деби Пелт.
— Махайте се оттук — казах аз и ги улових за ръцете. — Намерете вашите уикани или се прибирайте вкъщи. Пеша, с такси, няма значение.
— Но този квартал е ужасен! Навън е опасно! — изхълца Джейн.
Направо се втрещих.
— А тук не е ли?
Повече нищо не можех да направя за тях. Деби ги повлече към вратата и изчезна навън заедно с тях. Реших да ги последвам, но точно в този момент една от вещиците върколаци захапа крака ми. Слава богу, не успя да забие зъби в плътта ми, но започна да ръфа крачола ми и аз политнах назад. Успях да докопам дръжката на вратата и бързо се изправих на крака. В този момент от склада нахлу втора вълна върколаци и вампири; вещицата се втурна към тях и ме заряза на произвола на съдбата.
Около мен цареше неописуем ужас — писъци, хвърчащи тела и фонтани от кръв.
Вещиците яростно се отбраняваха. Онези от тях, които умееха да се трансформират, се биеха в животински облик. Халоу не правеше изключение — в момента тя представляваше едно космато туловище с ръмжаща муцуна и тракащи зъби. Брат й правеше някакво заклинание, което изискваше от него да запази човешкия си вид, и той всячески се стремеше да държи на страна вампирите и върколаците, за да може да завърши започнатото. Пееше нещо под носа си, а мъжът с хлътналите бузи му пригласяше. Без да прекъсва заниманието си, Марк Стоунбрук стовари юмрук в корема на Ерик, който тъкмо притичваше покрай него.
Помещението взе да се пълни с гъста мъгла. Вещиците, въоръжени с ножове и вълчи зъби, веднага схванаха идеята. Онези от тях, които можеха да говорят, започнаха да пригласят на Марк и мъглата постепенно стана толкова плътна, че вече не можех да различа добрите от лошите.
Втурнах се към вратата, за да избегна задушливия облак. Всяка глътка въздух ми костваше огромни усилия — все едно вдишвах и издишвах топчета памук. Протегнах ръка и докоснах стената, но вратата я нямаше. Можех да се закълна, че допреди малко си беше там! Завладя ме паника, стомахът ми се сви от страх. Започнах трескаво да опипвам мазилката в опит да открия изхода.
Внезапно осъзнах, че се лутам като обезумяла и вече не мога да намеря не само вратата, но и стената. Препънах се в тялото на някакъв вълк. Нямаше видими рани, така че го улових за краката и го повлякох настрана, с надеждата да го спася от този ад.