Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Нощта изглеждаше нереално тиха. Докато вървяхме из лабиринта от тесни улички, покрай нас минаха не повече от три коли. Нямаше други пешеходци, освен нас двамата с Буба и злокобното усещане за обреченост се засилваше с всяка крачка. Миризмата на магия — също.
Кръговете светлина под уличните лампи ставаха все по-бледи. Буба ме хвана за ръка и аз с радост приех помощта му, защото едва влачех натежалите си крака.
Бях усетила полъх от тази миризма още във „Вамптазия“. Явно работата на върколака следотърсач не е била чак толкова трудна.
— Пристигнахме, мис Суки — едва чуто прошепна Буба.
Аз знаех за отблъскващата магия и се насилвах да вървя напред, но ако живеех в този квартал, щях да потърся алтернативен маршрут, без изобщо да се замислям. Може би точно затова хората не бързаха да се прибират след работа. Вероятно се мотаеха по ресторанти, барове или киносалони и нямаха никаква представа за невидимата сила, която ги държеше настрана от домовете им. Всички околни къщи изглеждаха подозрително тъмни и празни.
Източникът на тези коварни магически флуиди се намираше на отсрещния ъгъл, в края на същата тази улица.
Чудна бърлога си бяха намерили Халоу и нейните вещици — бизнес сграда под наем, в която някога е имало цветарски магазин, комбиниран с пекарница. „Мини — цветя и сладкиши“ и двете съседни търговски помещения бяха угаснали безславно като свещи в канделабър. Сградата очевидно пустееше от години. Върху витрините имаше няколко слоя плакати, рекламиращи отдавна отминали събития и отдавна победили кандидат-политици, а закованият върху вратите шперплат бе сигурно доказателство, че в района често вилнееха вандали.
Между цепнатините в асфалта стърчаха плевели дори през зимата. В десния край на паркинга се виждаше голям контейнер за боклук. Огледах внимателно всичко и се опитах да запаметя картината, преди да затворя очи и да пусна в действие другите си сетива. Поддадох се и на отчаянието, но само за миг.
Ако трябва да си припомня стъпките, довели ме на това опасно място в това опасно време, едва ли ще успея. Кой дявол ме довлече тук, на прага на люта битка между две тъмни сили? Ако по някаква случайност се бях озовала на страната на Халоу и нейните вещици, сега сигурно щях да смятам, че върколаците и вампирите заслужават да бъдат изтребени до крак.
По това време миналата година никой не ме разбираше и никой не ме приемаше такава, каквато съм. Аз бях просто Откачената Суки, онази с лудия брат; жената, която всички съжаляваха и избягваха — малко или много. А ето ме днес — потраквам зъби на пустата шривпортска улица и стискам ръката на вампир, чието лице разпознават дори децата и чийто мозък е с консистенцията на бъркани яйца. Голям напредък, няма що!
И не бях тук за развлечение, а в ролята на разузнавач, събиращ сведения за шайка вещици убийци, които смучеха кръв и променяха облика си по пълнолуние.
Въздъхнах. Безшумно, надявам се. О, дявол да го вземе, стига съм го отлагала. В крайна сметка, все още никой не ме беше удрял.
Затворих очи, свалих мисловната си защита и насочих пипалата на съзнанието си към сградата отсреща.
Заля ме мощна вълна на мозъчна активност. Купища стряскащи мисли. Дали заради липсата на други човешки същества наоколо, или заради високата концентрация на магия, но усещах сетивата си изострени до болка. Стъписах се от огромното количества информация и осъзнах, че трябва да я сортирам по някакъв начин, преди да я анализирам. Първо преброих мозъците. Не буквално, разбира се (един мозък, два мозъка), а като отделни мисловни източници. Бяха общо петнайсет. Пет от тях се намираха непосредствено зад парадния вход — в основната зала на бившия магазин. Един — в тясно, затворено пространство, най-вероятно тоалетната, а останалите — в третото, най-просторно помещение, може би склад или работилница.
Всички в сградата бодърстваха. Спящият мозък също изпраща сигнали, но са съвсем слаби и нямат нищо общо с тези на будния мозък. Разликата в мозъчната активност е съществена — представете си заспало куче, което потрепва насън, и куче пазач на пост. Нещо такова.
За да събера максимално количество информация, трябваше да се придвижа още по-близо до сградата. Никога до сега не бях ровичкала в много мозъци наведнъж, за да извлека толкова специфични детайли като виновност и невинност. Дори не знаех дали това е възможно. Но ако в сградата имаше и нормални хора — освен злите вещици, — не ми се искаше те да пострадат в мелето.
— По-близо — прошепнах на Буба, — но без да ни забележат.