Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Да, мис — отвърна той съвсем тихичко. — Трябва ли да си държиш очите затворени?
Кимнах и той ме поведе внимателно през улицата. Скрихме се в сянката зад боклукчийския контейнер, който се намираше на около пет метра южно от сградата. За пръв път се зарадвах, че е студено, защото иначе вонята щеше да е нетърпима. Най-отгоре се виждаха понички и изсъхнали цветя, а отдолу се подаваха развалени отпадъци от храна и стари памперси, които минувачите подхвърляха пътьом в удобния контейнер. Целият този букет от аромати изобщо не се връзваше с околната миризма на магия.
Наместих се удобно, блокирах обонянието си и се заслушах. Макар че вече имах опит в тази дейност, за пръв път ставах жертва на подобна мисловна атака. Все едно чувах дванайсет телефонни разговора едновременно. Между присъстващите имаше и върколаци, което допълнително усложняваше нещата. Долавях само отделни фрази и недовършени изречения.
… надявам се, че сърбежът не се държи на вагинална инфекция…
Тя просто отказва да ме чуе; не й се вярва, че тази работа може да се свърши от мъж.
Ако я превърна в жаба, дали някой ще забележи разликата?
… така ме е яд, че не купихме диетична кока-кола.
Ще открия проклетия вампир и ще го убия…
Майко на Земята, чуй молбите ми.
Затънах твърде дълбоко…
По-добре да си купя нова пила за нокти…
За съжаление, никой не си мислеше ясни и конкретни неща от сорта на „Тези дяволски вещици ме държат в плен! Помощ!“ или „Чувам приближаването на вампирите!“. Тези тук звучаха като група стари познайници, които се чувстваха спокойни в компанията на останалите и имаха едни и същи цели. Дори дочутата молитва звучеше някак банално, като по навик. Надявах се, че Халоу няма да усети атаката ми. До този момент всички изглеждаха потънали в собствените си мисли.
— Буба — едва чуто прошепнах аз, — иди да кажеш на Пам, че вътре са петнайсет души. Доколкото мога да преценя, всичките са вещици.
— Да, мис.
— Помниш ли как да стигнеш да Пам?
— Да, мис.
— Сега можеш да пуснеш ръката ми.
— Добре, мис.
— Движи се тихо и внимателно — прошепнах.
И той изчезна. Приклекнах в сянката на миризливия контейнер, където мракът изглеждаше още по-плътен, и отново се заслушах в мислите на врага. Трима от тях бяха мъже, всички останали — жени. Усетих присъствието на Халоу, защото една от жените я гледаше и си мислеше за нея… страхуваше се от нея, и то така, че и мен ме побиха тръпки. Зачудих се къде ли са паркирали колите си — а може би летяха с метли? Ха-ха! После се сетих за нещо друго… твърде късно уви!
Щом са толкова хитри и опасни, защо, дявол да го вземе, нямат стражи на пост?
И тогава някой ме сграбчи отзад.
12
— Коя си ти? — попита тънък женски глас. Нямаше как да отговоря, защото едната й ръка притискаше устата ми, а другата държеше нож, опрян в гърлото ми. Очевидно тя го разбра секунда по-късно, защото каза: „Влизаме вътре“, и започна да ме бута към задния вход на сградата.
Такъв обрат на събитията изобщо не ме устройваше. Трябваше да направя нещо! Ако тя беше една от вещиците на Халоу — от онези, които пиеха вампирска кръв, — нямаше да ми се размине. Но аз си имах работа с една най-обикновена вещица, която едва ли беше виждала толкова боеве по баровете, колкото аз. Сграбчих с две ръце китката, с която държеше ножа, усуках я с всичка сила и я ритнах с коляно в корема. Вещицата се просна на ледения асфалт, а аз скочих върху нея и притиснах ръката й към земята. Тя пусна ножа и започна жално да хленчи.
— Ех, Холи, хич не те бива за часовой — прошепнах.
— Суки? — Холи се ококори насреща ми. Носеше маска с цепки за очите и устата. Не беше пропуснала да си сложи и яркорозово червило!
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Заплашиха ме, че ако не им помогна, ще отвлекат момчето ми.
Прилоша ми.
— Кога започна да им помагаш, след като дойдох в апартамента ти? Или преди това? Казвай, откога? — попитах аз и я раздрусах с всичка сила.
— Когато Халоу дойде в бара с брат си, тя мигновено усети присъствието на друга вещица. След като разговаря с вас, веднага разбра, че не си нито ти, нито Сам. Халоу е способна на всичко. Тя знае всичко. По-късно същата нощ двамата с Марк дойдоха в апартамента ми. Очевидно преди това се бяха сбили с някого, защото изглеждаха раздърпани и много ядосани. Марк ме държеше, а сестра му ме удряше с юмруци. Доставяше й голямо удоволствие. По едно време Халоу видя снимката на сина ми; взе я и каза, че може да го прокълне от разстояние… да го накара да се хвърли под някоя кола или да зареди пушката на баща си… — Холи се разплака. Изобщо не я винях. Дори на мен ми се доплака от чутото. — Нямах друг избор и обещах да й помогна.