Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Гадината смяташе да използва суматохата, за да си уреди сметките с мен, а аз нямах достатъчно сили да се бия със свръхсъщество. Налагаше се да използвам ножа, макар че ми призляваше само като си го помислех.
В този зловещ миг от парцалите на мъглата се протегна огромна ръка, обляна в кръв, улови Деби за гърлото и започна да стиска. Здраво. Но преди да успея да разпозная собственика на ръката, отнякъде изскочи огромен вълк и ме повали на земята.
После подуши лицето ми.
Аха, нека позная… Точно тогава обаче друг вълк се хвърли отгоре му и двете животни се превърнаха в огромна космата топка, от която се чуваше само тракане на зъби и страховито ръмжене. Гледах безпомощно отстрани, но не посмях да се намеся. Всичко се случваше толкова бързо, че нямаше как да съм сигурна кой е добрият вълк и кой лошият.
Мъглата бързо се разсейваше и аз най-после успях да получа представа за общата картина. Защо ли ми трябваше? Гледката беше ужасяваща! Измежду купищата вещерски принадлежности се въргаляха тела — както мъртви, така и ранени, — и всичко беше подгизнало в кръв. Португалеца — младият върколак от военновъздушната база — лежеше проснат пред мен. Мъртъв. Кълпепър го прегръщаше и виеше от мъка. Миниатюрно късче война, което ми причиняваше огромна болка.
Халоу стърчеше права насред целия този хаос — изцяло в човешки вид, гола и омазана в кръв. Грабна единия от вълците и пред очите ми го запокити в стената. Излъчваше странна смесица от великолепие и ужас. Пам, раздърпана и мръсна, се промъкваше крадешком зад гърба й. Изглеждаше потресаващо и в първия миг дори не я познах. Тя се хвърли напред, улови Халоу за кръста и я повали на земята. Великолепна атака! От години гледам нощните футболни мачове в петък, но по-технично изпълнение от нейното не бях виждала. А ако беше успяла да я хване малко по-високо и да я стисне малко по-здраво, всичко щеше да приключи дотам. Само че Халоу, хлъзгава от дъжда и кръвта, успя да се извърти, сграбчи дългата права коса на Пам и я дръпна с такава сила, че отскубна не само кичури от нея, но и парчета скалп.
Пам започна да пищи като гигантски чайник. Не съм предполагала, че от нечие гърло — в случая не човешко, но все пак гърло, — може да излезе толкова пронизителен звук. Пам, вярна на принципа „око за око, зъб за зъб“, улови Халоу за ръцете и я прикова към пода. Кипеше люта борба. Битка между титани. Вещицата се съпротивляваше с всички сили и имаше огромни шансове за успех, тъй като по лицето на Пам се стичаше кръв и й пречеше да вижда. Но все пак Халоу беше човек, а Пам — вампир. В двубоя обаче внезапно се намеси трети участник — мъжът с хлътналите бузи, — който допълзя до двете жени и захапа Пам за врата. Двете й ръце бяха заети и тя нямаше как да му попречи. Човекът не просто я ухапа, а започна да пие кръвта й направо от гърлото и да се налива със сила така, сякаш зареждаше батериите си с мощна енергия. Огледах се и осъзнах, че аз съм единственият зрител на тази трагедия. С два скока се озовах до човека пиявица, който просто не ми обърна никакво внимание.
Налагаше се да използвам ножа. За пръв път през живота си се изправях през подобна дилема; за да забия нож в гърба на някого, ситуацията трябваше да е наистина критична, въпрос на живот и смърт — и то не чия да е смърт, а моята собствена. Тук, меко казано, нещата изглеждаха малко по-различно. Започнах да се колебая, а се налагаше да действам веднага. Пам губеше сили с всяка изминала секунда и все по-трудно удържаше проснатата на пода Халоу. Стиснах здраво черната дръжка на ножа и опрях черното му острие в гърлото на кръвопиеца.
— Пусни я — извиках.
Никаква реакция.
Натиснах ножа малко по-силно и струйка алена кръв шурна надолу по шията му. Мъжът се отдръпна от Пам и обърна към мен окървавената си муцуна. Нямах никакво време да се радвам на успеха си, защото внезапно се озовах в ролята на следващата му жертва. Мъжът се беше вторачил в мен с абсолютно безумен поглед и изгаряше от желание да ме изпие до капка. Искам, искам, искам, повтаряше трескаво мозъкът му. Опрях отново острието до гърлото му и точно когато се канех да натисна, той се хвърли напред и сам се наниза на него.
Бесът в погледа му угасна почти мигновено.
Уби сам себе си чрез мен. Може би изобщо не е осъзнал, че държа в ръката си нож.