Небесни псета

— Моля? — не ме разбра Йоримицу.

— Онова приятелче със сабята — поясних аз и кимнах към вратата.

— А, той ли! Бенкай.

Каза името още веднъж — този път по-бавно, и аз го повтарях, докато не го произнесох правилно. Разковничето бе да не слагаш ударението нито върху първата, нито върху втората сричка.

— Той ни спаси живота — рекох, но така, сякаш задавах въпрос.

— На два пъти — потвърди Йоримицу. Сигурно съм го погледнал недоумяващо, защото той добави: — Онази нощ в дома ви. Срещу двамата горьо-до. Това отново беше Бенкай.

— Горьо-до ли? — попитах аз.

Но още преди Йоримицу да ми е отговорил, в стаята влезе поредният от взаимозаменяемите Мъже в черно — носеше нов чайник с чай. Наля ни, поклони се и си тръгна.

— Ей, Бенкай! — провикнах се аз през отворената врата.

Мъжът със сабята надзърна в стаята, но по каменното му лице не трепна и мускулче.

— Тук май е забранено за жени — намеси се и Роза, след като вратата се затвори.

— Моля?

— Не виждам жени.

— А! — възкликна Йоримицу. — Да, ние тук сме братство.

— „Ние“, това са ка-ка не знам какво си ли? — вметнах аз.

— Какуре — поправи ме Йоримицу. — Какуре. Ние сме древен орден.

— Орден ли? — ахна Роза.

Йоримицу кръстоса ръце върху скута си и впери поглед в чашата със саке пред него. Останах с впечатлението, че се опитва да си изясни какво да ни каже и какво да премълчи.

— Ние в Япония — подхвана той — смятаме, че има осем милиона богове, които живеят в такама-ха-гара и нака-цу-куни — на небето и на земята. Боговете в Япония — ками, са като годишните времена, като приливите и отливите: идват и си отиват, появяват се и изчезват.

— Явно не разполагат с такава голяма сила — отбеляза Роза — като другите богове.

— И да, и не — отвърна Йоримицу. — Силата на боговете не е заложена само в боговете, нали така? Тя е заложена и във вярата в тях. В дълбочината на чувствата, които изпитват вярващите.

— И вие чувствате, че вярвате в женските бесове? — попитах аз.

— Според мен вие сам, господин Бърнс, сте усвоили мъдростта на подобна вяра. Убедили сте се на собствен гръб, че неверието не може да защити в достатъчна степен неверника.

— И в какво по-точно вярва вашата секта? — намеси се и Роза.

— Ние не се смятаме за секта в тесния смисъл на думата. Какуре означава „невидимите“.

— Невидими за кого? — поинтересува се Роза.

Йоримицу се усмихна. Погледна нея, после и мен.

— Запознати ли сте с Япония… поне малко?

— „Седемте самураи“ — обадих се аз. — „Йоджимбо“. Струва ми се, че съм чел и „Изгряващото слънце“. Или май се казваше „Разкриване“, вече не помня.

— Всъщност не — рече Роза и ме стрелна с очи.

— Това, разбира се, не ме изненадва. Американците са много добри, когато трябва да отстояват мненията си, но не се интересуват особено от това да разберат какви са фактите. — Той като че ли очакваше да му възразя, но аз нямах какво да кажа. — Както вече ви споменах, културата на Япония съчетава множество най-различни религии и вери. Повечето японци са или шинтоисти, или будисти. Мнозина сред младите — шинджинруи — са под силното влияние на Америка и не са привърженици на никоя вяра, което е изключително лошо. Но съществуват и такива като нас. Чиито убеждения са смятани за… за езотерични, но чиято вяра е силна, защото трябва да е такава.