Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Хубав е — изграчих аз. — Е, доста топъл е.
Йоримицу отново се поклони и почти се усмихна.
— Ще се постараем час по-скоро да намерим някого, който да прегледа устата ви — рече той, после се обърна към Роза: — И вашите рани.
— Ама как…
Мъжът вдигна ръка.
— Всичко с времето си. Първо трябва да поговорим.
Ние с Роза се спогледахме и свихме рамене. После кимнахме едновременно. Топката беше в неговото поле.
— Имате ли представа в какво сте се забъркали? — попита нашият домакин.
Прииска ми се да покажа колко остроумен съм, но се отказах.
— Не — отвърнах. — Не мисля, че знаем.
— И аз не мисля, че знаете. Кажете ми, госпожице Мендес, господин Бърнс: духовни хора ли сте? Или сте само набожни?
Въпросът ме завари неподготвен.
— А? — изпелтечих аз.
Роза поклати глава.
— Американците, особено американците християни се наричат набожни — често дори настояват, че са такива — но според мен те не са духовни. Освен това за щяло и нещяло се позовават на своя Бог. Вечно му благодарят, вечно го кълнат. За мен въплъщение на Америка е изразът „слава богу“. Както и „майната му“.
Ругатнята прозвуча някак смешно в устата на Йоримицу. И аз се чудя как не прихнах.
— Обичате да казвате и „Бог да пази Америка“, нали? Вашите политици, президентът го повтарят непрекъснато. Друга фраза, която съм научил тук, е „Божия страна“. Сякаш може да има само една такава страна. Сякаш Бог бди само над Америка. Оставам с впечатлението, че според вас само в Америка има свобода.
— Това са само думи — отбелязах аз.
— Точно за това ви говоря. Вие сте хора, които твърдите, че вярвате в Бог, твърдите, че сте набожни и вярващи. Но дали с тези твърдения наистина ставате набожни?
— Какво общо има това със ставащото тук? — попита Роза.
— Освен всичко останало сте и нетърпелив народ — рече Йоримицу. — Което е признак, че сте много незрели.
— Хо-хо, ха-ха! — прихнах аз.
Роза ме сръга с лакът в хълбока, при което ме прониза болка. Домакинът ми сякаш не го забеляза.
— Япония е много духовна страна. Макар и японците да не са толкова набожни в смисъла, който американците влагат в тази дума.
— Каква е разликата? — поинтересува се Роза.
— Набожните хора вярват — поясни Йоримицу и вдигна назидателно пръст. — Духовните хора също вярват, но не само това. Духовните хора и чувстват.
Той млъкна и отпи от чая. Държеше порцелановата чаша в две ръце, сякаш я пълнеше с вода от извор. И аз вдигнах чашата и отпих предпазливо. Чаят беше изстинал.
— В Япония духовността приема различни форми, има различни лица. Шинто, будизъм, конфуцианство, даоизъм — всички те са намерили място в сърцата на японците. И не само това, те са в съзвучие с… — Той се замисли, за да намери точната дума. — Те са modus vivendi. Множеството секти, култове и вери съжителстват и споделят усещането за духовност, без да… — Домакинът ни отново затърси най-точната дума. — Без да пораждат балканизация на вярата.
— Кой. Сте. Вие? — натъртих аз.
— Казвам се Минамото Йоримицу — изрече той бавно, сякаш говореше на дете. — Аз съм ямабуши. Освен това съм оябун на какуре.
— Какво означава това? — попитах аз.
— Важно е да разберете, че само ние стоим между вас и ръката на Джак Изкормвача. — Този път той се усмихна истински, макар че усмивката му пак си остана под мустаците и брадата. — Достатъчно топло ли е, господин Бърнс? — попита ме Йоримицу.
Божичко, как го мразя този град!
Никак не ми се искаше да ни разделят с Роза, но тя каза да не съм се притеснявал. Не мисля, че човекът, който ме прегледа, беше истински лекар. Опитах се да го попитам право в очите, но дори и да разбираше английски, той не го показа с нищо. А при тези обстоятелства нямаше как да видя дипломата му, сложена в рамка на стената. При всички положения човекът свърши добра работа — смени превръзката на гръдния ми кош, въпреки че пипаше доста грубо, и ми даде някаква билкова отвара за болката в устата. Вонеше като блатна вода, но имаше вкус на лимон — изгълтах я и ако щете, вярвайте, но само след две минути тъпата болка в устата ме отпусна.