Меч в бурята [bg]

Остаран щеше да умре всеки момент. Не се съмняваше и за миг. А това го вбесяваше по две причини. Първо, това беше поредната схватка между малобройни отряди, а не величава битка. Второ, Демонския меч го бе предупредил да не напада безразсъдно.

Остаран съсече напиращ враг през лицето и прескочи мъртвия си кон в опит да стигне до малко по-просторно място за последния бой. Хвърлено копие разкъса плата на ризата му и одраска дълбоко рамото. Мъж с меч се втурна към него. Остаран отби яростния замах, пристъпи и заби чело в лицето на противника, който залитна назад слепешком.

Слънцето сияеше в ясното небе, подухваше освежаващ ветрец, понесъл уханието на трева и борове. Той вдиша с пълни гърди. „Ах, хубав е животът!“ Тези пердии поне знаеха колко е важно боецът да има чест, нападаха го един по един, за да подложат на изпитание и неговата смелост, и своята. Поредният враг хукна към него. Остаран скочи високо и го изрита в гърдите. Втори го доближи вихрено отляво. Остаран пое удара с малкия щит на лявата си ръка и удари косо със сабята. Онзи се метна назад, спъна се в убития кон и се стовари тежко на гръб.

Остаран дръпна рязко брошката си и остави черното наметало да се надипли на земята. Носеше заоблен бронзов шлем и плетена ризница до средата на бедрата, също и бронзови предпазители под коленете като офицерите от Каменград. Ризницата му тежеше, но го предпазваше от най-страшния кошмар — изкормващ удар в корема. По-големият му брат бе умрял от такава рана и Остаран бе решил, че няма да си навлече такива непоносими мъки.

Пак вдиша дълбоко. Прекрасен въздух. Към него тичаше боец с копие. Остаран изчака до последния миг, завъртя се встрани и го халоса с ефеса на сабята по брадичката. Воинът се свлече в несвяст.

Настроението му ставаше по-ведро. Нападението не изглеждаше чак толкова безразсъдно. Бе повел трийсет конници от своето племе срещу малка група пешаци пердии… и се натъкна на многоброен отряд, скрит в гората. Поне стотина врагове изскочиха с диви вопли, които подплашиха конете. Остаран изсвири с рога сигнала за отстъпление. Неговите хора обърнаха конете, за да се откъснат от противника, и тогава се намеси лошият късмет — стрела прониза коня на Остаран в гърдите. Вождът от гат скочи навреме от седлото и кресна:

— Елате да умрете, окаяни курвенски копеленца!

Отвсякъде дебнеха мъже с червена боя по лицата. Знаеха, че накрая ще се разправят с него.

Чу тропот на много копита. Отклони прав удар на меч и цапардоса с юмрук противника, който се олюля и падна. Чак тогава рискува да погледне наляво.

Двайсетина конници се носеха гръмовно към него и разпръскваха враговете. Яздещият отпред Демонски меч протегна надолу лявата си ръка. Остаран се хвърли натам, хвана китката на младежа и скочи на коня зад гърба му. Конавар тутакси завъртя животното в обратната посока, другите го наобиколиха, за да ги пазят, и отрядът се отдалечи в галоп от тичащите към тях пердии.