Часовникаря [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #7
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
ISBN: 954-939-535-9
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Часовникаря [bg]». Краткое содержание книги:

В студена декемврийска вечер по пълнолуние в Ню Йорк Сити двама души са брутално убити. До местопрестъплението е оставен старинен часовник, който зловещо тиктака, и странно стихотворение за последните минути от живота на жертвите. Убиецът се нарича Часовникаря. Екипът Райм-Сакс е натоварен да спре серията прецизно и хладно изчислени убийства, преди Часовникаря да е помрачил Коледните празници. Въпреки доказателствата, че си има работа с психопат, Райм никога не приема за чиста монета прибързаните заключения и започва разследване. Истината се оказва съвсем различна, а Часовникаря — изключително интелигентен и умел актьор. Часовете изтичат, Райм трескаво търси истинската му цел, без да знае, че е заобиколен от предатели в собствения си дом. В същото време Амелия Сакс оглавява първото си разследване като детектив - „самоубийството“ на виден бизнесмен. Разкритията по случая не само я сблъскват с корумпирана полицейска групировка, пуснала корени във ФБР и кметството, но заплашват да разрушат и партньорството ѝ с Райм. Да четеш Джефри Дивър е като да играеш срещу гросмайстор — тъкмо си мислиш, че си отгатнал следващия ход, и авторът те хвърля в шах. Джефри Дивър е автор на Колекционерът на кости, Убийте Райм, Каменната маймуна, Милост, Сълзата на дявола, Невидимия и Дванайсетата карта. Романите на Дивър се издават в над двайсет и пет страни.

Перейти на страницу:

— Сега ще го направя.

„Слава…“

Но изведнъж от телефона се чу:

— Чакай.

— Какво? — попита Винсънт. — Какво има?

— Гово̀ри по телефона. Ще трябва да изчакаме.

Винсънт седеше като на тръни.

Измина една минута, две, пет.

— Какво има? — прошепна той.

— Още говори.

Винсънт беше бесен.

Мамка ѝ… Съжали, че не е горе да я види как умира. Какво ѝ е скимнало да приказва по телефона точно сега? Той налапа едно шоколадче.

Накрая Часовникаря каза:

— Ще я накарам да свърши разговора. Ще се върна на покрива, ще вляза в сградата и ще позвъня. Тя ще затвори телефона, за да провери кой е. Тогава ще я пипна. — Гласът му звучеше необичайно емоционално. — Не ми се чака вече.

„На мен ли го казваш?“ — помисли си Умния Винсънт, който се появи за момент, преди да бъде изместен от гладната си половинка.

* * *

Докато се събличаше, Луси Рихтер чу друг шум. Не тиктакането. Някъде наблизо. От спалнята? От коридора? От улицата?

Изщракване. Металическо.

Какво беше това?

Войнишкият живот преминава сред метални изщраквания: зареждане на пълнители за автомати с дългите ухаещи на смазка патрони, зареждане и блокиране на спусъка на пистолетите, заключване на автомобилни врати, щракане на катарами. Звъна на куршум от автомат „Калашников“, рикоширащ от бронетранспортьора.

Пак този шум: трак, трак.

После — тишина.

Тя почувства течение, сякаш имаше отворен прозорец. Къде? Вероятно в спалнята. Но имаше спомен, че ги затвори, преди да влезе в банята. Полугола, тя се показа на вратата и погледна. Да, прозорецът беше отворен.

Тя се разтревожи още повече…

Сетне се изкомандва: „Стига глупости, войниче. Писна ми. Тук няма СВУ, няма камикадзета. Няма лютива мъгла. Вземи се в ръце.“

Закривайки с ръка гърдите си (отсреща имаше други апартаменти), тя затвори прозореца. Погледна долу на уличката. Нямаше нищо.

В този момент някой задумка на входната врата. Луси се стресна. Навлече си хавлията и изтича в тъмното антре.

— Кой е?

След кратко мълчание чу мъжки глас:

— Полиция. Добре ли сте?

Какво е станало? Дали Боб е пострадал? Родителите ѝ?

— Какво има? — попита тя.

— Имаме спешен сигнал. Моля, отворете. Добре ли сте?

Уплашена, Луси завърза колана на хавлията и дръпна резетата. Мислеше си за прозореца на спалнята, дали имаше крадец? Тя откачи веригата.

Накрая завъртя топката на бравата. Когато вратата се отвори, за момент си помисли, че може би трябваше да поиска да види значка и служебна карта, преди да откачи веригата. Бе отвикнала от този начин на живот и беше забравила, че и тук има премного злосторници.

* * *

Амелия Сакс и Лон Селито пристигнаха пред старата кооперация в Гринич Вилидж.

— Тук ли е?

— Аха — измърмори Селито.

Пръстите му бяха посинели, ушите — червени.

Надникнаха в уличката зад сградата. Сакс я огледа внимателно.

— Как се казва?

— Рихтер. Луси.

— Кой е прозорецът ѝ?

— На третия етаж.

Тя погледна аварийната стълба.

Закрачиха към главното стълбище.

— Сигурни ли сме, че е Часовникаря? — обърна се Сакс към Франк Ретиг и Нанси Симпсън, които се гушеха до микробуса на отдела по криминалистика, спрян напряко на улица „Бароу“.

— Да, оставил е часовник — отвърна Ретиг. — С луни.

Сакс и Селито тръгнаха по стълбите.

— Да ви предупредя — обади се Нанси.

Детективите спряха и се обърнаха.

Полицайката кимна към сградата:

— Няма да е приятно.

24.

11.04 ч.

Сакс и Селито бавно изкачиха стълбите. В коридорите миришеше на мокри килими и нафта.

— Как е влязъл? — заразмишлява на глас Селито.

— Този човек е като призрак. Може да проникне, където си поиска.

Огледа стълбището. Спряха пред една врата. На табелката пишеше „Рихтер/Добс“.

„Няма да е приятно…“

— Да действаме.

Сакс отвори вратата и влезе.

Видяха мускулеста млада жена с анцуг и събрана на тила коса. Говореше с униформен полицай. Обърна се и когато видя Сакс и Селито, очите ѝ помътняха. Втренчи се в златните им значки.

— Вие ли сте главният? — попита гневно, като пристъпи към Селито.

— Аз съм един от детективите в това разследване.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?