Часовникаря [bg]

Тя поклати глава:

— Ще довърша разследването за „Сейнт Джеймс“. Ще ти помогна да заловиш Часовникаря. Но след това…

— Имай предвид, че ако напуснеш, ще се задейства цяла верига от събития. С трайни последици. Ще ти се отразят сериозно, ако все пак решиш да се върнеш.

Тя приближи един стол, седна и хвана Райм за ръката — за дясната, която имаше някаква чувствителност.

— Както и да постъпя, това няма да се отрази на нас, на нашия живот. — Усмихна се. — Това, което имаме, е много повече от служебни отношения.

„Ти и аз, Райм…“

„Ти и аз, Сакс…“

Линкълн Райм беше учен, ръководеше се от ума, не от сърцето. Преди няколко години се беше запознал случайно със Сакс при разследването на тежки престъпления — серийни отвличания и убийства от човек, вманиачен да колекционира човешки кости. Никой не можеше да го спре освен тези двама неудачници — парализирания Райм и младата полицайка Сакс, все още страдаща по бившия си приятел. При все това някак си бяха успели да се сближат, взаимно да запълнят празнотите в живота си, и заловиха убиеца.

Колкото и да не искаше да го признае, тези думи, „ти и аз“, бяха станали пътеводна светлина в живота му. Бяха създали крехък свят, взел по нещо от всеки от тях: острия ум на Райм и устрема на Сакс. Той не беше убеден, че е права. Дали премахването на общата им цел в живота нямаше да ги промени?

Дали в момента не ставаше свидетел пак на онзи преход: Преди и След?

Тази мисъл го уплаши.

— Направѝ ми една услуга — каза след малко той.

— Разбира се. Каква?

— Изчакай два дни, преди да решиш. Не си ми длъжна с нищо. Просто те моля. Два дни.

Тя се намръщи. Въздъхна:

— Добре.

— Хайде сега на работа.

— Искам да разбереш…

— Няма какво да разбирам — равнодушно я прекъсна той, което изненада дори него. — Трябва да разкрием убиеца. Няма време да мислим за други неща.

Остави я сама в спалнята и слезе в лабораторията с малкия асансьор. Мел Купър вече работеше.

— Кръвта по якето е АВ положителна. Съвпада с онази на кея.

Райм кимна. Накара лаборанта да се обади в лабораторията на НАСА, за да провери за информацията от спътниковите снимки — за местата, където наскоро е бил изливан катран.

В Калифорния беше още рано, но Купър намери някого и с малко повече настоятелност уреди изпращането на снимките. Скоро се получиха. Бяха впечатляващи, но не им помогнаха много. Точно както бе предположил Селито, имаше триста-четиристотин сгради, показващи признаци на висока температура — системата не правеше разлика между сменени покриви, сгради в строеж, чистене на фасадите с пара или просто твърде нагрети комини.

Единственото, за което се сети Райм, бе да се обади в централата и да поиска информация за наскорошни прониквания с взлом в сгради с наскоро подменени покриви.

Телефонистката се подвоуми, след което обеща, че ще въведе заявката му в компютъра.

Тонът ѝ подсказваше, че не вижда смисъл в такава проверка.