Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Същият модел се е повтарял навсякъде по света — хора, които не са разполагали с подходящи за одомашняване бозайници, накрая са получили възможност да го направят, като са се сдобили с евразийски домашни животни. Европейските коне с охота са били усвоени от индианците и в двете Америки, и то само едно поколение след като тези коне са избягали от поселищата на новопристигналите европейци. Например през XIX в. прерийните индианци от Канада и Щатите вече са били пословични като изкусни конни воини и ловци на бизони, но те всъщност са се сдобили с коне едва в края на XVII в. По същия начин овцете, получени от испанците, са преобразили целия бит на индианците навахо — между другото, те пък са прочути с прекрасните вълнени одеяла, които плетат и до днес. Само едно десетилетие след появата на кучетата в Тасмания (отново докарани от европейците) тасманийските аборигени, които дотогава не са зървали подобни твари, са започнали да ги развъждат в огромни количества и са ги използвали главно за лов. Ето че пред тези хиляди и съвършено различни народи от Австралия, двете Америки и Африка не са стояли никакви културологични табута, които биха им попречили да се сдобият с домашни животни.
С други думи, ако някои местни бозайници са били подходящи за одомашняване, то поне някои австралийски, американски и африкански народи със сигурност са щели да го направят и са щели да възползват от огромните предимства, които те биха им дали — по същия начин, както са извлекли огромна полза от евразийските домашни животни, които са усвоили веднага, щом са получили достъп до тях. Например всички народи в Субсахарска Африка са живеели в естествения периметър на дивите зебри и биволи. Защо поне едно племе на африкански ловци-събирачи не е направило опит да одомашни зебрите и биволите и по този начин да получи огромно предимство пред останалите африканци, а не да чака идването на европейските коне и говеда? Всички тези факти подсказват, че обяснението за липсата на самостоятелно одомашнени бозайници извън границите на Евразия се свежда до наличието на такива бозайници, а не до качествата на местните хора.
Втората група доказателства, обясняващи липсата на едри домашни животни, идват от… домашните любимци. Да държиш диви животинки край себе си и да се опитваш да ги опитомиш е просто един съвсем ранен стадий на доместикация. Разполагаме с достатъчно данни, за да можем да заявим, че всички традиционни общества в света са имали и домашни любимци. Разнообразието от диви животни, опитомявани по този начин, е много по-голямо от това на тези, които впоследствие действително са били одомашнени, и включва някои видове, които трудно можем да си представим в ролята на домашни любимци.
Например в новогвинейските селища, където аз работя, често попадам на хора, които са успели да опитомят я кенгуру, я опосум, я някоя птица (последните варират от дребните мухолови до орлите рибари). Повечето от тези пленници впоследствие биват изяждани, макар и с някои да се отнасят точно като с домашни любимци. Новогвинейците дори редовно ловят малките на дивото касовари (една голяма бягаща птица, подобна на щраус, за която вече стана дума) и ги отглеждат, за да ги изяждат след време като деликатес — независимо че порасналите касоварита стават изключително опасни (дори и в плен) и от време на време изкормват по някой по-непредпазлив папуас. Някои азиатци опитомяват не само соколи, но и орли, за да ги използват като ловни животни, независимо че тези далеч не безобидни твари са известни и с това, че понякога убиват хората, които се грижат за тях. Древните египтяни и асирийци, както и днешните индуси, са опитомявали за същата цел гепарди. От древноегипетските стенописи знаем, че в долината на Нил са опитомявали и някои чифтокопитни бозайници като газелите и антилопите, птици като жеравите и, по-изненадващото, жирафи (които също могат да бъдат и доста опасни). Лично мен най-много ме смущава фактът, че са опитомявали и… хиени, което действително трудно се поддава на обяснение. В римската епоха са били опитомявани африкански слонове (въпреки факта, че с тях очевидно трябва много да се внимава), а колкото до азиатските, това е практика и до ден-днешен. Може би най-странният „домашен любимец“ е европейската кафява мечка (от същия вид, към който спада и нейната сива американска посестрима, известна като гризли). Айните в Япония най-редовно улавят малки мечета, опитомяват ги и полагат най-трогателни грижи за тях, за да ги изядат накрая в рамките на една много тържествена церемония.