Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 276
Перейти на страницу:

Същият модел се е повтарял навсякъде по света — хора, които не са разполагали с подходящи за одомашняване бозайници, накрая са получили възможност да го направят, като са се сдобили с евразийски домашни животни. Европейските коне с охота са били усвоени от индианците и в двете Америки, и то само едно поколение след като тези коне са избягали от поселищата на новопристигналите европейци. Например през XIX в. прерийните индианци от Канада и Щатите вече са били пословични като изкусни конни воини и ловци на бизони, но те всъщност са се сдобили с коне едва в края на XVII в. По същия начин овцете, получени от испанците, са преобразили целия бит на индианците навахо — между другото, те пък са прочути с прекрасните вълнени одеяла, които плетат и до днес. Само едно десетилетие след появата на кучетата в Тасмания (отново докарани от европейците) тасманийските аборигени, които дотогава не са зървали подобни твари, са започнали да ги развъждат в огромни количества и са ги използвали главно за лов. Ето че пред тези хиляди и съвършено различни народи от Австралия, двете Америки и Африка не са стояли никакви културологични табута, които биха им попречили да се сдобият с домашни животни.

С други думи, ако някои местни бозайници са били подходящи за одомашняване, то поне някои австралийски, американски и африкански народи със сигурност са щели да го направят и са щели да възползват от огромните предимства, които те биха им дали — по същия начин, както са извлекли огромна полза от евразийските домашни животни, които са усвоили веднага, щом са получили достъп до тях. Например всички народи в Субсахарска Африка са живеели в естествения периметър на дивите зебри и биволи. Защо поне едно племе на африкански ловци-събирачи не е направило опит да одомашни зебрите и биволите и по този начин да получи огромно предимство пред останалите африканци, а не да чака идването на европейските коне и говеда? Всички тези факти подсказват, че обяснението за липсата на самостоятелно одомашнени бозайници извън границите на Евразия се свежда до наличието на такива бозайници, а не до качествата на местните хора.

Втората група доказателства, обясняващи липсата на едри домашни животни, идват от… домашните любимци. Да държиш диви животинки край себе си и да се опитваш да ги опитомиш е просто един съвсем ранен стадий на доместикация. Разполагаме с достатъчно данни, за да можем да заявим, че всички традиционни общества в света са имали и домашни любимци. Разнообразието от диви животни, опитомявани по този начин, е много по-голямо от това на тези, които впоследствие действително са били одомашнени, и включва някои видове, които трудно можем да си представим в ролята на домашни любимци.

Например в новогвинейските селища, където аз работя, често попадам на хора, които са успели да опитомят я кенгуру, я опосум, я някоя птица (последните варират от дребните мухолови до орлите рибари). Повечето от тези пленници впоследствие биват изяждани, макар и с някои да се отнасят точно като с домашни любимци. Новогвинейците дори редовно ловят малките на дивото касовари (една голяма бягаща птица, подобна на щраус, за която вече стана дума) и ги отглеждат, за да ги изяждат след време като деликатес — независимо че порасналите касоварита стават изключително опасни (дори и в плен) и от време на време изкормват по някой по-непредпазлив папуас. Някои азиатци опитомяват не само соколи, но и орли, за да ги използват като ловни животни, независимо че тези далеч не безобидни твари са известни и с това, че понякога убиват хората, които се грижат за тях. Древните египтяни и асирийци, както и днешните индуси, са опитомявали за същата цел гепарди. От древноегипетските стенописи знаем, че в долината на Нил са опитомявали и някои чифтокопитни бозайници като газелите и антилопите, птици като жеравите и, по-изненадващото, жирафи (които също могат да бъдат и доста опасни). Лично мен най-много ме смущава фактът, че са опитомявали и… хиени, което действително трудно се поддава на обяснение. В римската епоха са били опитомявани африкански слонове (въпреки факта, че с тях очевидно трябва много да се внимава), а колкото до азиатските, това е практика и до ден-днешен. Може би най-странният „домашен любимец“ е европейската кафява мечка (от същия вид, към който спада и нейната сива американска посестрима, известна като гризли). Айните в Япония най-редовно улавят малки мечета, опитомяват ги и полагат най-трогателни грижи за тях, за да ги изядат накрая в рамките на една много тържествена церемония.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)