Декстър в мрака [bg]

В момента например проблемът ми беше как да продължа да обучавам Коуди и Астор в Кодекса на Хари, след като майка им ги беше хванала. И в търсене на решението си спомних стария Сун Дзъ и се опитах да си представя какво би направил той. Разбира се, той е бил военачалник, така че сигурно би атакувал по левия фланг с кавалерията или нещо подобно, но принципите вероятно бяха същите.

Така че докато водех Коуди и Астор при ридаещата им майка, търсех на сляпо в ума на Декстър някаква малка частица от идея, която старият китайски военачалник би одобрил. И когато тримата се източихме и спряхме пред подсмърчащата Рита, идеята се появи и аз я грабнах.

— Рита — казах спокойно, — мисля, че мога да спра това, преди да излезе от контрол.

— Ти нали чу — вече е излязло от контрол — каза тя и направи пауза, за да подсмръкне силно.

— Имам идея — казах. — Искам да ги доведеш в работата ми утре веднага след училище.

— Но това… не започна ли всичко това, защото…

— Гледала ли си оная телевизионна програма, „Изплашени“?

Тя ме зяпна за миг, пак подсмръкна и погледна децата.

И затова в три и половина на следващия ден Коуди и Астор се редуваха да надничат в микроскопа в полицейската лаборатория.

— И това е косъм? — попита Астор.

— Точно така — казах аз.

— Изглежда гадно!

— Повечето от човешкото тяло е гадно, особено през микроскоп — казах й. — Виж този до него.

Настъпи прилежна пауза, нарушена само веднъж, когато Коуди я дръпна за ръката, а тя го бутна настрана и каза:

— Престани, Коуди.

— Какво виждаш? — попитах я.

— Не са еднакви — каза тя.

— Не са — казах. — Първият е твой. Вторият е мой.

Тя погледа още малко, после се изправи и каза:

— Вижда се, различни са.

— Става още по-интересно — казах. — Коуди, дай ми обувката си.

Коуди послушно седна на пода и събу лявата си маратонка. Даде ми я и аз му подадох ръка.

— Ела — казах му. Помогнах му да стане и той заподскача на един крак с мен до най-близката маса. Сложих го на един висок стол и вдигнах обувката така, че да види подметката. — Това е твоята обувка — казах. — Чиста или мръсна?

Той внимателно я разгледа и каза:

— Чиста.

— Така си мислиш — казах. — Виж сега. — Прокарах малка бяла четка по подметката на обувката му, като внимателно остъргах почти невидимата мръсотия измежду грайферите в едно блюдо на Петри. Преместих една малка проба от нея на предметно стъкълце и го отнесох при микроскопа. Астор веднага се намести да гледа, но Коуди бързо доскача и каза:

— Мой ред е. Обувката си е моя.