Декстър в мрака [bg]

31.

Като много малък веднъж гледах един вариететен номер по телевизията. Някакъв човек слагаше куп чинии на върховете на гъвкави пръчки и ги задържаше във въздуха, като разлюшкваше пръчките, за да върти чиниите. И ако се забавеше или обърнеше гръб, дори за миг, някоя от чиниите се люшваше и се разбиваше на земята, а след това и останалите.

Страхотна метафора за живота, нали? Всички ние опитваме да задържим чиниите си да се въртят във въздуха и когато ги вдигнем, не можем да откъснем очи от тях и трябва да се бъхтим неуморно. Само че в живота някой непрекъснато добавя още чинии, крие пръчките и променя закона за гравитацията, когато не гледаш. Така че всеки път, когато си мислиш, че всичките ти чинии се въртят добре, изведнъж чуваш зад себе си неприятен трясък и цял ред чинии, които дори не си подозирал, че имаш, започват да падат на земята.

Глупаво бях приел, че трагичната смърт на Мани Борк ме е освободила от една чиния, за която да се безпокоя, тъй като сега можех да продължа с храната за сватбата така, както трябваше, за по 65 долара за студени мезета и хладилник с безалкохолни. Можех да се съсредоточа върху много истинския и важен проблем да се съвзема. И така, убеден, че на домашния фронт всичко е спокойно, аз за миг се обърнах и бях възнаграден със забележителен трясък зад гърба ми.

Метафоричната чиния се строши, когато се прибрах у Рита след работа. Беше толкова тихо, че реших, че няма никого, но един бърз поглед ми разкри нещо много по-обезпокоително. Коуди и Астор седяха неподвижно на дивана, а Рита стоеше зад тях с изражение, което без проблем можеше да пресече мляко.

— Декстър — каза тя и в гласа й прозвуча тръбата на Второто пришествие, — трябва да поговорим.