Декстър в мрака [bg]

— Да. Той е бил. Трябва да е бил той. Очистил е Тами, прибрал е главата й в раницата си и е очистил Мани Борк.

— Така изглежда — казах. — Жалко, тъкмо започвах да свиквам с мисълта, че съм виновен.

— Но няма смисъл, дявол да го вземе — оплака се Дебора. — Момчето е добър студент, участва в отбора по плуване, има добро семейство и така нататък.

— Той беше толкова мил човек! — възкликнах. — Направо не мога да повярвам, че е направил всички тези ужасни неща.

— Добре де — каза Дебора. — Знам, пълно клише. Но все пак… убива си приятелката, добре. Може би дори съквартирантката, защото го е видяла. Но останалите? А и тая простотия с изгарянето и бичите глави на какъв беше там, Молюск?

— Молох — казах. — Молюските са мекотели.

— Все тая — изсумтя Дебора. — Няма смисъл, Декс. Искам да кажа… — Извърна поглед и за миг ми се стори, че все пак се кани да ми се извини. Но грешах. — Ако има смисъл, това е твоят вид смисъл. На нещата, от които разбираш. — Пак ме погледна, но все още изглеждаше смутена. — Това… ъъъ. Онова де… върна ли се?

— Не — казах аз. — Не се.

— Е — каза тя. — Мамка му.

— Обяви ли Кърт Уагнър за издирване?

— Знам си работата, Декс — каза тя. — Ако е в района на Маями Дейд, ще го хвана, а службите във Флорида са уведомени. Ако е там, някой ще го открие.

— А ако не е във Флорида?

Тя ме погледна твърдо и видях наченките на погледа, който имаше Хари, преди да се разболее след толкова години като полицай: уморен и започващ да свиква с мисълта за постоянно поражение.

— Тогава вероятно ще се измъкне — каза тя. — И ще трябва да арестувам теб, за да си спася задника.

— Ами тогава — казах, като се опитвах да бъда весел пред лицето на съкрушителната сивота, — да се надяваме, че кара много очебийна кола.

Тя изсумтя.

— Кара червено гео, от тези, които приличат на малки джипове.

Затворих очи. Много странно усещане — все едно цялата кръв в тялото ми се стече в краката ми.

— Червено ли каза? — чух се как питам със забележително спокоен глас.

Не последва отговор и аз отворих очи. Дебора ме гледаше с такова подозрение, че направо можех да го докосна.

— Какво е това? Някой от гласовете ти ли?

— Онзи ден едно червено гео ме проследи до нас. А после някой се опита да нахлуе в дома ми.

— По дяволите — озъби ми се тя. — Кога смяташе да ми кажеш?

— Когато решеше, че отново ще говориш с мен.

Дебора придоби много задоволителен нюанс на аленото и сведе поглед към обувките си.

— Бях заета — каза не много убедително.

— Кърт Уагнър също — контрирах.

— Добре, за бога — каза тя и знаех, че това е цялото извинение, което ще получа. — Да, червена е. Дявол да го вземе! — Все още гледаше надолу. — Мисля че старецът е прав. Лошите печелят.