Приливът на тайните [bg]

— Е, поне никой не може да обвини Алексия, че е слаба и сантиментална — горчиво заяви Съмър.

— Алексия предпочита да запомни Майкъл какъвто беше. Не бива да я мразиш заради това и само защото трябва да има виновен.

Същите думи й бе казала майка й предния ден. Объркваше я фактът, че Алексия де Вер умее да предизвиква толкова дълбока лоялност у близките си. Теди. Майкъл. Дори майка й. С какво Алексия бе заслужила такава привързаност? От близкото й обкръжение явно само Рокси успяваше да види майка си в истинската й светлина.

Теди продължи да говори със замъглени от обич към Алексия очи.

— При всичките трагедии в живота си Алексия винаги е намирала утеха в работата си. Тя й дава смисъл, цел и средство за превъзмогване на болката. Можеш да вземеш пример от нея.

— Да се върна на работа, това ли имаш предвид? — попита Съмър.

— Да. Върни се в Америка. Върни се в колежа, към работата си в Ню Йорк. Не се жертвай заради сина ми, скъпа. С това няма да помогнеш на Майкъл, но със сигурност ще навредиш на себе си. Защо да се съсипват два живота?

„Защото не мога да го направя. Защото вече не мога да напусна Майкъл и да се върна в Ню Йорк все едно нищо не се е случило“.

— Поне обещай да помислиш за това — каза Теди.

— Ще помисля — излъга Съмър.

Теди свали чантата й до вратата.

— Ще дойдеш пак, нали?

— Разбира се, че ще дойда. — Съмър го целуна по бузата. — Ще поздравя Майкъл от теб… О! — Един плик на масичката в коридора привлече вниманието й. Беше адресиран до Майкъл и имаше червено-черното лого на „Дукати“. — Още ли получава пощата си тук?

— Част от нея — отвърна Теди. — Той ползва този адрес за лични документи, лицензи и разни такива работи. Това пристигна тази сутрин. Предполагам, че е регистрацията на проклетия мотор.

— Може ли да го взема? В момента подреждам всичките му документи. Така запълвам времето си между посещенията. Няма да повярваш каква бъркотия е в апартамента му.

— О, напротив — отвърна Теди и й подаде плика на „Дукати“. — Не си виждала детската му стая. Все едно е минал ураган.

След няколко минути Теди стоеше на прага и гледаше след колата, която откарваше Съмър.

Горкото дете.

Любовта на младите е трудно нещо. Но да загубиш любимия си на тази възраст бе направо непоносимо.

Колкото по-скоро Съмър Майър се върнеше у дома и забравеше за Майкъл, толкова по-добре. За всички тях.