Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 122
Перейти на страницу:

Като се уверява, че Тъфи го няма, кръвта му изстива. Проверява дали багажа на Джими е там; там е. Изтичва до клетката и залепя лице в решетката: нелогичен ход, но това е последната му надежда. И тогава зърва катинара на пода в клетката. Протяга ръка и го прибира.

Сали още разговаря със Сами. Обръща се и поглежда Кеп.

— Какво се е случило?

— Тъфи го няма!

— Как така го няма! А Джими къде е?

— Тъфи не е там, където го оставих. По земята не се вижда месо, а торбата с мръвките я няма. Разбираш ли, Тъфи е изчезнал.

— Пресвета Богородице!

Кеп поглежда нагоре към трибуните. Няма логика, но това е последното възможно място. Нали Джими трябваше да се качи точно там. Хуква нагоре по стъпалата; Сали се впуска по петите му — безпокойството й за Джими надвива страха й от Тъфи.

Кеп се затичва по трибуните в посока на часовниковата стрелка. На четвъртината път се сепва и заковава на място пред остатъците от тялото на Джими, до които стои изправен непокътнатият чувал от зебло.

Джими е така обезобразен, кръвта е толкова много, Кеп е толкова стъписан и уплашен, че в първия миг не разбира какво се е случило. Ако не вярваш, че нещо може да стане, трудно е да го видиш, дори когато е пред очите ти.

Сали изтичва до Кеп. Просва се на колене пред него, до самия Джими. Вижда, че една от ръцете му, откъсната от трупа, лежи в неестествено положение върху гърба му, а татуировката на яхналия мотоциклет орел едва се различава под кръвта.

— Богородице! Исусе! Йосифе! Моля ви, нека това да не е истина. О, Джими, Джими, Джими!

Знае, че той няма да й отвърне, но все пак го вика, вика го, защото е неин.

И Кеп се свлича на колене до нея. Гледа втренчено, в лицето му не е останала и капчица кръв, и изведнъж повръща. Повръща върху краката на Сали. Изправя се и продължава да повръща през парапета долу в кладенеца. Повръща и плаче, докато вътрешностите му се разкъсват, очите му пресъхват.

Сали се изправя и го загърбва. Върви приведена, скимти и хлипа така неудържимо, че дума не може да каже. Обръща се, поглежда обувките си, после Кеп, който стои пред нея със следи от повръщаното върху брадичката и ризата. Сали замахва и му удря плесница с все сила. Той не помръдва. Тя се засилва още веднъж и му удря втора плесница. Дланта я заболява и тя я притиска към гърдите си с другата ръка. Кеп пристъпя към нея с протегнати ръце, иска да я прегърне, да я утеши; олюлява се за миг. Когато е съвсем до нея, тя свива юмруци и започва да го удря по гърдите и лицето. Кеп се опитва да я притисне в обятията си, но тя го ритва по глезените.

— Ти толкова искаше да се случи това, нали! И Джими го знаеше, сам ми каза. Знаеше, че това ще го убие и че за това ще бъдеш виновен ти. О, господи! Ненавиждам страхливците!

— Сали, ти не се чуваш какво говориш! Хайде, ела на себе си, работа ни чака.

Кеп се затичва, дърпа Сали след себе си. Тя се влачи отмаляла и гледа назад към Джими. Кеп я дърпа надолу по стълбите. Като завиват край „Стената на смъртта“, той се провиква.

— Сами! Сами! Тъфи пак е избягал и там горе е разкъсал Джими. Ще отида да кажа в полицията, а ти се оглеждай за Тъфи. Взимам Сали със себе си.

Лицето на Сами плашливо се подава от края на платформата.

— Разкъсал е Джими! Сериозно ли говориш?

Кеп се опитва да запали мотора. С отчаяни отпуснати движения Сали прекрачва седалката зад гърба му. Кеп запалва чак на четвъртия опит, а междувременно извиква към Сами:

— Сериозно. Джими е мъртъв. Тъфи може да е някъде наоколо, така че не се отдалечавай от басейна. Вземи си мегафона и предупреждавай хората да стоят далеч оттук. В случай, че го видиш, просто скочи в аквариума.

Кеп потегля. Завива край „Стената на смъртта“ и отпрашва към полицията. Сами ги проследява с поглед, после внимателно оглежда всичко наоколо. Настанява се на място, откъдето може да държи морската алея под око, и от време на време поглежда назад през рамо, като че ли в очакване да види този, който го дебне — за да му стане приятел, или за да го убие.

Единадесета част

— Хайде, Дики! Тук никакъв лъв не може да те хване; лъвовете се боят от водата.

Татко е взел две въдици под наем и върви пред мен по един разнебитен стар пристан с липсващи дъски, през които се вижда водата отдолу.

Два дни са минали, откакто лъвът избяга и уби онзи човек от представлението с мотоциклетите. Всички вестници писаха за това, дори филаделфийските „Инкуайърър“, „Булетин“ и „Леджър“. Хазяйката, при която живеем, казва, че по радиото съобщили хората да си стоят по къщите и да излизат само при крайна необходимост, докато лъвът бъде заловен или убит.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)