Господари на войната [bg]

Пресече улицата и влезе в сградата. Както предполагаше, на първия етаж не се забелязваха никакви следи от грабежа. В помещението имаше тезгях и няколко лавици на стената. През вратата в задния му край се излизаше на стълбище, което завиваше надясно. Дани затаи дъх и се ослуша. Тишина.

Тръгна по паянтовите дървени стъпала. Беше невъзможно да стъпва върху тях, без да вдига шум. Спря по средата на стълбището и отново се ослуша.

Нищо.

Свали фенерчето от жилетката си и го вдигна до главата си, за да може да осветява едновременно пистолета и стъпалата. Вратата на стаята на площадката беше наполовина отворена. Дани продължи да се изкачва. Ритна леко вратата и насочи фенерчето към вътрешността на стаята.

Едва се сдържа да не повърне.

Стаята беше около десет квадратни метра и заемаше целия втори етаж на сградата. Вдясно от себе си видя прозореца, през който беше наблюдавал лъча на фенерчето, докато Скинър и Хектор се движеха в нея. Освети средата на стаята. Беше очевидно, че е служила като всекидневна и спалня на семейството. Двамата родители и двете деца бяха мъртви.

Ако съдеше по лицата на децата, човек би помислил, че спят. Телата им обаче носеха белезите на ужасяващата им смърт. Те лежаха в двойното легло, а чаршафът, с който бяха завити, до такава степен беше подгизнал от кръв, че от края му върху пода падаха гъсти съсиреци. Беше невероятно, че от тези телца е изтекло такова голямо количество кръв. Върху чаршафа имаше две дупки, пробити с нож. Дани си помисли, че вероятно са били убити в съня си. Изглеждаха така, сякаш не бяха усетили нищо от последните няколко секунди от живота си. В началото Дани не можа да разбере дали са две момченца, две момиченца или момченце и момиченце. После забеляза, че в косата на едното има шнола. Евтина, метална, боядисана в розово.

Бащата лежеше гол на пода. Беше дебел мъж с разлят, като желе, корем. Гърдите му бяха омазани с кръвта от зеещата в гърлото му рана. Кръвта беше спряла да тече, но локвата, която приличаше на страховит червен ореол около главата му, продължаваше да се разлива настрани. Докато го осветяваше с фенерчето, на Дани му се стори, че зърна срязаната лъскава трахея. Очите му бяха отворени, а устата му беше изкривена в застинала гримаса.

Дани обаче беше потресен най-силно от състоянието, в което беше майката. Беше виждал всякакви мъртъвци. Не помнеше броя им и отдавна не се впечатляваше от начина, по който изглеждаха. И все пак му се искаше никога да не беше ставал свидетел на тази гледка.

Жената беше в напреднала бременност. Лежеше гола върху другото двойно легло. Издутият й корем беше разпран. Разрезът започваше от окосмената част на половите й органи, минаваше през пъпа и стигаше до вдлъбнатината между набъбналите й гърди. От двете му страни се беше събрало огромно количество кръв. В продължение може би на двайсет секунди Дани не можеше да откъсне очи от потрепващата плът. После коремът на жената се отпусна. Последният член от семейството, който още не се беше появил на този свят, беше издъхнал.