Господари на войната [bg]

Дръпна портата и я заключи. Дани се огледа. Двигателят на единия от Ланд Роувърите беше запален. Зад волана седеше Скинър и бавно ускоряваше оборотите му. Предните му фарове светеха точно в очите на Дани и той виждаше само главата на Скинър. Капакът на двигателя на другия Ланд Роувър беше вдигнат. Хектор се показа иззад него и без да обръща внимание на Дани, започна да налива масло в двигателя.

— Имаш проблем — каза Дани на Таф. — Всъщност имаш два проблема. — Посочи първо към Хектор, а после към Скинър. — Един, два.

В момента, в който Дани проговори, Скинър изключи двигателя. Фаровете изгаснаха и пред очите на Дани затанцуваха цветни петна. Вратата на Ланд Роувъра се захлопна. Скинър се приближаваше към тях. Хектор вървеше след него. Застанал с гръб към портата, Дани се оказа заобиколен от три страни. Пред него беше Таф, отляво Хектор, а отдясно Скинър.

— Какво става? — попита Таф.

— Трябва да отправиш въпроса си към Скинър — отвърна Дани. И след като Скинър не отговори, продължи: — Твоите хора се поразходиха малко.

Таф се отпусна.

— Те са големи момчета, чедо. Аз им позволявам да излизат след полунощ.

— Но не и за да нахлуват в къщите на хората и да крадат.

Това, което последва, изуми Дани. Таф сбърчи чело, но на устните му се появи усмивка. Погледна първо към Хектор, а после към Скинър и попита:

— Вярно ли е?

Скинър пристъпи напред.

— Нали знаеш какъв е проблемът, когато човек си има работа с хлапаци? Трябва да понася тъпотиите им. Сега ще ти разкаже, че сме убили едно семейство и сме откраднали парите му.

Таф продължаваше да се усмихва.

— Така ли, чедо?

— Хората бяха заклани. Те не си дават сметка какво правят, Таф. И двамата. Трябва да ги поставиш на мястото им, защото са опасни.

— Чухте ли, приятели? Вие сте опасни.

— Видях какво направиха…

Дани не успя да довърши изречението си, защото Хектор го прекъсна.

— На няколко пресечки оттук има хлебарница. Едно от момчетата в къщата на Асу ни каза, че собствениците му са били убити от войниците. Подобни неща се случват непрекъснато, нали? Отидохме да видим какво е станало. Хубаво ги бяха наредили. Бяха ги заклали и бяха взели всичко, което е било ценно. Открихме само няколко банкноти, скрити под дюшека. Вече нямаше как да ги похарчат, пък и някой друг така или иначе щеше да ги намери.

— Той лъже — каза Дани. — Видях труповете, те…

— Хайде, приятели — обърна се Таф към Хектор и Скинър, — време е да се приготвяте. Тръгваме след десет минути. Двамата с Дани ще се разберем.

— Добре — отвърна Хектор. — И без това трябва да ида да се изтропам.