Господари на войната [bg]

Двамата се гледаха втренчено.

— Очаквах повече от теб, момче — продължи Таф. — Започваш да си изпускаш нервите. Привиждат ти се разни неща. Ако смяташ, че не издържаш повече, знаеш какво трябва да направиш.

Обърна се, стигна до колите и започна да си говори със Скинър и Ди Фрайз. Дани ги наблюдава известно време, а после се втурна към къщата. Спря пред вратата, която водеше към изгорялата й част. Пое си дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. Да си проясни главата. Дали Таф беше прав? Дали не беше започнал да се побърква? Беше чувал подобни истории. Може би загубата на тримата му партньори му се беше отразила по-зле, отколкото предполагаше. Беше чувал за войници от Полка, които са превъртали по време на операция. Отново се сети за хлебарницата и стомахът му се сви. Наистина ли беше видял жестоката сцена, или просто си въобразяваше? Вероятно обяснението на Хектор беше правдоподобно. В крайна сметка да задигнеш шепа банкноти и да заколиш едно цяло семейство бяха две съвсем различни неща. Познаваше войници в Херефорд, които не биха се поколебали да извършат подобна кражба. Това обаче не ги превръщаше в чудовища. При спомена за бременната жена обаче стомахът му отново се сви. Нямаше никакво съмнение, че смъртта на онези хора беше настъпила съвсем скоро. Таф беше сляп. И голям инат. Никога не би повярвал на Дани, че Скинър и Хектор са психопати. Какво би могъл да направи? Как би могъл да го убеди? Какви доказателства би могъл да му даде, за да бъде сигурен, че Таф няма да ги отхвърли?

Идеята му хрумна изведнъж. Бръкна в джоба си и извади малкото магнитно устройство, което Бъкингам му беше дал, за да го монтира на автомата на Асу. Премята го в пръстите си в продължение на няколко секунди, вдигнал поглед към стълбището, а после се обърна назад, за да се увери, че зад него няма никой.

Тръгна нагоре по стъпалата.

Когато стигна до последното стъпало, спря и се ослуша. От мръсната тоалетна се чуваше звукът от напъните на Хектор. Дани стигна до стаята с генератора. Както обикновено автоматът на Хектор беше подпрян на облегалката на фотьойла. Наведе се и приближи устройството към цевта на автомата. Магнитът залепна веднага.

Трябваше да побърза. Хектор можеше да се върне всеки момент. Пълнителят на автомата беше зареден с 5,56-милиметрови патрони. Дани ги извади и ги подреди върху фотьойла, а после махна капачето на пълнителя. Показа се пружината, която придвижваше патроните. Огледа стаята. Нужно му беше нещо, с което да повдигне пружината. Извади ножа, който му беше подарил Таф, и издялка една треска от рамката на прозореца. Дори и някой да забележеше, едва ли би се досетил за причината, поради която е било издълбано дървото. Пъхна треската в пълнителя и повдигна пружината на около сантиметър. После вкара внимателно устройството под нея и върна капачето на мястото му.

В този момент чу шума от водата в тоалетната. Вдигна патроните от фотьойла и започна да ги пъха в пълнителя. След като го зареди, прибра в джоба си петте патрона, които бяха останали заради намалената му вместимост. Вратата на тоалетната изхлопа.