Господари на войната [bg]

Асу, който не беше видял Дани, докато изнасяше тялото на момчето, се обърна и се разкрещя на арабски на жената. Жената престана да удря Дани и заговори на свекъра си. Думите изригваха яростно от устата й, а Асу я слушаше и лицето му ставаше все по-мрачно.

Асу тръгна към Дани.

— Вярно ли е това, което тя казва? Убил си Надим? Убил си внука ми?

Дани поклати глава и посочи към сградата.

— Бомбите убиха внука ти. И ако не се махнеш веднага от тук, ще убият и теб. Явно е изтекла информация за квартирата ти.

Асу насочи автомата си към Дани. Не беше обаче достатъчно бърз. Дани завъртя рязко настрани цевта на автомата с лявата си ръка, а с дясната свали пистолета от жилетката си и го приближи до лицето на Асу. Двамата охранители вдигнаха автоматите си и се прицелиха в Дани. Асу придоби увереност, защото онова, което видя Дани, остана скрито за него — Хектор и Скинър бяха слезли безшумно от Ланд Роувърите и бяха готови да стрелят веднага щом се наложеше.

Настъпи напрегнато мълчание.

— Башеба ми каза, че Надим е бил жив — прошепна Асу.

— Всеки момент щеше да умре — отвърна Дани.

— Той убиец! — изкрещя жената. — Той уби сина ми!

Асу се взираше в Дани. Очите му бяха пресметливи. Не изглеждаше опечален от смъртта на внука си. Не искаше обаче да изгуби авторитета си.

— Трябва да накарам войниците си да те разстрелят веднага.

Таф се беше приближил до тях. Без да откъсва очи от Асу, той протегна ръка и отмести внимателно настрани пистолета на Дани. Дани не би позволил на никой друг да го направи.

— Не убивай приятелите си — каза Таф. — Съсредоточи се върху враговете си. Дани е добро момче, а Башеба греши. Аз бях там и видях всичко. Той се опита да му окаже първа помощ. Погледни тялото на внука си и ще разбереш, че не би могъл да оцелее с тази рана.

Асу за първи път обърна очи към мъртвото момче. Гърдите му представляваха кървава каша, от която стърчаха кости.

— Той е прав — намеси се Бъкингам. — Помислете разумно.

Асу наведе глава. Охранителите му свалиха автоматите.

По лицето на Башеба се стичаха сълзи. Тя прошепна нещо на арабски на по-малкия си син, който беше застанал до входната врата на къщата. Момчето тръгна към нея, но изведнъж спря, след като чу сърдития глас на Асу. Очевидно се страхуваше ужасно от дядо си. Башеба осъзна, че няма как да повлияе на сина си, вдигна измъченото си лице към Дани и го изгледа с омраза, каквато той виждаше за първи път. После се обърна към Асу и го попита на английски, сочейки към Дани:

— Ще го накажеш ли?

— Не — отвърна Асу. — Няма да го накажа.

Башеба отново започна да шепне. Погледна умолително сина си, изтича разплакана през двора и излезе на улицата.

Настъпи тишина.

— Тя е глупава жена — изрече най-накрая Асу.

— Смяташ ли, че е достатъчно глупава, за да издаде местонахождението на следващата ти квартира? — попита Таф, който явно си даваше сметка за последствията.