Среднощен танц

Той я придърпа към себе си и вдъхна лекия аромат на косата й.

— Зная, мила, зная. Но нека оставим страха засега. Тук и в този миг няма от какво да се боиш.

На устните й потрепна малка усмивка.

— Точно в този миг ли?

— Тук съм само аз. — Той обходи линията на челюстта й с устни и лениво се придвижи към ухото й. И това не му стигна.

Ръцете му обвиха седалището й и я дръпнаха в още по-интимна близост до него. Той целуна всяко непокрито от дрехите местенце, първо врата, след това се спусна по ръцете. Тъкмо беше стигнал до лявото й ухо, когато чуха глас на вратата. Гласът се покашля.

Джон дори не се обърна, само махна с ръка на нахлулия прислужник.

Другият отново се покашля, този път по-настоятелно и Джон неохотно се откъсна от Бел и обърна глава към вратата. Там стоеше една изключително добре облечена дама с особено изражение на лицето. Джон не я беше виждал преди, но тя имаше удивителни сини очи, силно, наситено сини, като тези на…

Обхвана го неспокойно усещане и той бавно се обърна към Бел, която все още беше здраво залепена за тялото му. Изглеждаше, сякаш й е зле. Много зле. Беше почти зелена.

— Майко?

Джон отскочи от Бел с невероятна бързина. Керълайн, графиня Уърт, свали ръкавиците си с решителност, която граничеше с бяс.

— Виждам, че не си си губила времето, докато ме нямаше, Арабела.

Бел преглътна. Употребата на цялото й име от страна на майка й не беше добро знамение.

— Ами да — заекна тя. — Така е.

Керълайн се обърна към Джон:

— Смятам, че трябва да си вървите.

— Не може! — побърза да се намеси Бел. — Той живее тук.

Единственият външен признак на смущение у Керълайн беше напрегнатото движение на гърлото й.

— Убедена съм, че не те чух добре.

Джон бързо пристъпи напред.

— Навярно следва да се представя. Аз съм лорд Блекууд.

Керълайн не протегна ръка.

— Браво на вас — отвърна жлъчно.

— А това — продължи той, като посочи Бел, — е съпругата ми, лейди Блекууд.

— Моля?

Спокойното й изражение не трепна.

— Майко, ние сме женени — обясни Бел със слаба усмивка. — От вчера.

Керълайн хвърли удивен поглед на дъщеря си, след това на мъжа, за когото се беше омъжила и после пак на нея.

— Бел, дали може да поговоря насаме с теб за малко? — Тя сграбчи дъщеря си за ръката със сила, която не съответстваше на спокойния й тон и я издърпа през стаята.

— Да не си полудяла? — изсъска. — Осъзнаваш ли какво си направила? Къде за бога е Ема? И как е могла да ти позволи да го сториш?

В другата част на спалнята Джон се чудеше дали тази склонност да се задават множество въпроси един след друг, без да се чака за отговор, не е семейна черта.

Бел отвори уста да каже нещо, но Керълайн вдигна ръка да я спре.

— Недей! — предупреди я. — Не ми говори.

С умело движение грабна Бел за ръката и я върна на предишното й място до Джон.