Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
— Ние поздравяваме нашия червен брат. Това ли е верният път за Виконтемини? Запитаният отговори:
— Аз съм от племето на кайовите. Виконтемини е сиуска дума, но аз я зная. Да, този е верният път към езерото. Нататък ли искат да отидат моите братя?
— Да.
— В такъв случай ги предупреждавам.
— За какво?
— Виконтемини означава "Водата на смъртта". Яздите ли нататък, то езерото действително може да стане за вас вода на смъртта.
Паперман беше питал на своя повален индианско-английско-испански език. Отговорът му бе даден на един доста добър английски. Гласът на кайова звучеше като гласът на жена, стараеща се да говори плътно като мъж.
— Защо ни заплашваш със смърт? — поиска да знае старият ловец.
— Аз не ви заплашвам, а предупреждавам — отвърна червенокожият.
— Двете неща са равнозначни, стига само да знаем причината!
— Причини от рода на тази не са нещо тривиално. Човек ги споделя само с добри приятели.
— Ние сме твои приятели!
— Това го казваш ти, но аз не те познавам.
— Тогава знай кои сме. Аз се казвам Макш Паперман и в продължение на четирийсет години вече съм известен като скитник из Запада. Тези двама джентълмени тук се казват Хариман и Себюлън Ентърз. Третият джентълмен там отзад е мистър Бъртън, а лейди тук е мисис Бъртън, неговата жена. Нашият млад червен брат тук до мен пък е син на апачите и се нарича Младия орел.
Кайовът ни изгледа в последователността, в която бяхме изброени, с остри, изпитателни очи. Само при мен свали поглед. При моята жена го стори, сякаш се канеше да я прониже. После приближи коня си към Младия орел и заговори:
— При нас се носят приказки за един Млад орел на апачите, който бил от племето на Винету и дори негов сродник. Ти ли си този?
— Аз — отговори нашият спътник.
— Бил си получил това име още като момче, защото си вързал един волен боен орел и си го принудил да те понесе по въздуха от високото, недосегаемо гнездо до земята. Вярно ли е?
— Вярно е.
— Тогава ти подавам ръка. Виждам на гърдите ти звездата на винету. Аз също съм винету, но засега имам причина само малцина да го знаят. Погледни тук! Доверяваш ли ми се?
Той повдигна ревера на якето си и тогава се показа една дванадесетлъчева звезда.
— Доверявам ти се! — увери Младия орел.
— В такъв случай позволи да бъда ваш водач! Аз ви очаквах.
— Ти…? Нас…? — попита апачът. — Невъзможно!
— Не само е възможно, но е истина. Повярвай ми!
Младия орел като че се канеше да се разколебае. Един член от неприятелските кайови! Звездата можеше да има само цел да прикрие зли намерения! Получих един кос, въпросителен поглед и с едно утвърдително примигване дадох таен отговор. Тогава Младия орел реши:
— Да, бъди наш водач!
Той поиска да продължи разговора, ала не се стигна дотам, защото Себюлън Ентърз отправи бързия, съвсем неочакван въпрос към кайова:
— Сиусите там ли са вече?
— Какви сиуси? — попита онзи.
— Които са предвождани от стария главатар Киктахан Шонка и възнамеряват да отидат до Виконтемини. А ютите с техния предводител Тусага Сарич?
От лицето на нашия нов познат изчезна приветливият израз; погледът му стана остър и той запита:
— Познавате ли тези двама вождове?
— Да — отговори Себюлън.
— Чух, че сте братя?
— Такива сме.
— Киктахан Шонка ви е пратил към Виконтемини?
— Да.
— Тогава побързайте час по-скоро да стигнете! Вас ви очакват. Обадете се на Пида, вождът на кайовите, синът на стария, прочут вожд Тангуа! Той ще ви отведе при Киктахан Шонка и Тусага Сарич.
— Да побързаме ли трябва? Защо?
— Не зная. Не ми бе казано.
— Но какво ще стане с вас? Кога и къде ще се срещнем отново?