Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Стените на сградите пречат на уредите за топлинно локализиране и апаратурата за засичане на движение. Те донякъде спират и издайническата, енергия, която само Къртис излъчва.
Поради естественото фосфоресциране на разположените наблизо солни полета нощта вече не е толкова тъмна и непрогледна, колкото е била преди малко. Къртис вижда Габи пред себе си и белите лапи на кучето.
Пазачът се промъква предпазливо и безшумно. От време на време се оглежда назад и насочва пистолета си в тъмното, сякаш очаква пред него да застане злодей.
На Къртис му се иска да изкрещи: „Давай, движи се!“, но Габи сигурно е от онези типове, дето правят всичко както си знаят и не се вслушват много-много в чуждите думи.
Макар че претърсващите отряди сега сигурно се изсипват от хеликоптера, на юг, където са кацнали, не се вижда никаква светлина. Сигурно са сметнали, че благодарение на високотехнологичното си оборудване, което носят със себе си, могат да се възползват от мрака.
Освен сградите движението също предпазва Къртис, прави по-трудно за преследвачите му да разчетат неговата специална енергия. В следващите секунди ще има още много движение.
Всъщност започва с крещене. Писъци на възрастен човек, който от ужас се държи като невръстно дете.
Габи спира и се оглежда назад, взира се към пътя, по който са дошли. Пистолетът му се насочва ту тук, ту там, в зависимост от това къде търси заплахата.
Къртис сграбчва пазача за ръката и го умолява да продължат напред.
В южната част на града крещят двама мъжа. Сега са трима и дори четирима. Колко внезапно връхлита ужасът и колко бързо нараства.
— Боже, какво е това! — чуди се Габи, а гласът му потрепва.
Къртис се вкопчва в него и пазачът отново тръгва. После обаче писъците се смесват с тракането на автоматична стрелба.
— Ония глупаци, да не би да стрелят един по друг?
— Давай, давай, тръгвай — настоява Къртис, воден от паника, която е по-силна от неговата тактичност и дипломатичност.
Разкъсвани на части мъже, изкормвани мъже, изяждани живи мъже — всички те едва ли биха крещели така ужасяващо.
Пазачът се навежда, промъква се и отново тръгва на север. Къртис е до него, а не зад него. Кучето тича пред тях — сякаш с помощта на някакво телепатично чувство знае как да открие въпросния хамбар.
Прекосили са само половината град, когато стигат до друга пътека между сгради. Странна светлина се появява от дясната им страна. Светлината е в сапфирен цвят и пулсира като медузата, която се оттласква при движение. И тогава една тлееща черна фигура изтичва по улицата и влиза в прохода, втурва се към тях.
Подобно на марионетка, силно издърпана за конците, Габи отскача настрани с изненадваща ловкост. Къртис и кучето залягат.
Със скоростта на куршум трупът се удря в стената и се просва на земята. Накрая застава в някаква странна поза, подобно на захвърлено бостанско плашило. Миризмата на овъглено обаче го различава от плашилата. Дрехите му тлеят, по изгубилото нормалната си форма лице пълзят някакви гадини.
Върху разкъсаните гърди на жертвата все още се четат буквите Ф и Р. На мястото на Б зее огромна дупка и стърчат ребра.
Дръпнат или не, с артрит или не, веднага осъзнава цялата сила на грозящата ги опасност. В миг той възвръща младежката си енергия и пъргавина, които евентуалният му прародител и известен актьор успешно демонстрира във филми като „Камбаните на Розарита“ и „Хлапето от Аризона“. Той веднага хуква към хамбара, сякаш предизвиква кучето да се състезават. Къртис се втурва след тях.
Писъци, сърдити викове и отекващи изстрели. После се чува зловещ звук — пронг-пронг-пронг — като че някой чупи зъбците на вила или градинско гребло с лекота, с която би изтръгвал струните на цигулка.
Единият Къртис Хамънд лежи мъртъв в Колорадо, а другият сега тича право към лобното си място.
Глава 31
Копчетата върху зелените униформи на ченгетата, събрали се около дома „Сиело Виста“, блестяха, токите на коланите им светеха.
Мартин Васкес, директорът на заведението, стоеше настрани до една от колоните на фасадата. Измъкнат от леглото по това безбожно време, той все пак си е направил труда да облече официален тъмен костюм. Четирийсет и няколко годишен, Васкес имаше гладко лице и фанатичен поглед на млад монах, отдал се на вярата. Докато гледаше как Ноа Фаръл идва при него, той имаше доста нещастен вид. Сигурно би дал всичко само и само сега да не се намира тук.
— Съжалявам за случилото се. Ако дойдете в кабинета ми, може би ще мога да ви обясня.
Ноа беше работил като ченге само три години, но пък в практиката му имаше убийства. Израженията на лицата и погледите на полицаите много приличаха на неговите, когато му се е налагало да говори с роднините на жертвите. В тях се четеше съчувствие, но и известно подозрение дори след като извършителят бъдеше установен. При някои видове убийства е по-вероятно да е замесен член на семейството, отколкото напълно непознат. Каквито и да са фактите по случая, винаги е по-разумно да се види какви биха били евентуалните мотиви за престъплението — и кой най-вероятно има вина за убийството.