Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Ще го разпознаеш веднага по силната ни прилика. Само че той има добре поддържана брада. Онова, което най-силно поразява в него е, че поради един инцидент в детството ни, очите му имат различни цветове: едното е лешниково, а другото — млечно-синьо. Няма да носи табелка, а и, разбира се, не знае как изглеждаш, затова ще трябва сама да го откриеш. Не бих те поверил на никой по-малко близък от брат ми, който е изключително дискретен.
Диоген ще те изпрати до моята къщичка на Лонг Айлйнд, малкото градче Гардинърс Бей, където ще те чакам. Това ще ни позволи да се насладим на компанията си за няколко дни. Вилата е добре оборудвана, но селска, с прекрасна гледка към остров Шелтър отвъд залива. Естествено, ще ти бъдат отредени собствени покои и ще спазваме благоприличие, освен ако, разбира се, обстоятелствата не ни принудят за обратното.
При тези думи Виола се изхили гласно. Той бе толкова старомоден, а в същото време предложенията му не бяха дори деликатни, и все пак успяваше да направи всичко това с вкус и своеобразно чувство за хумор.
Три дни след пристигането ти случаят, с който се занимавам, ще приключи. Тогава ще изоставим прикритието си и аз отново ще се върна сред живите. С (надявам се) теб до себе си. След това ще се насладим на великолепна седмица с театър, музика, изкуство и кулинарни приключения в Ню Йорк, преди да се завърнеш в Капрая.
Виола, отново те умолявам никому да не казваш за това. Моля те да ми пратиш отговора си със старомодна телеграма на следния адрес:
А. Пендълтън.
Шосе ГлавърсБокс 15
Спрингс, Ню Йорк 10511
И я подпиши „Анна Ливия Плурабел“
Ще ме направиш безкрайно щастлив, ако приемеш поканата. Съзнавам, че не съм в свои води със сантименталностите и цветистата фразеология. Не са в стила ми. Ще запазя по-нататъшните демонстрации на привързаност за времето, когато се срещнем лично.
Искрено твой,