Играта на Ендър

Веднъж в училище едва не изпаднаха в беда заради нея. Учителят й по история възложи на учениците от класа й да напишат съчинение, в което да застъпят възгледи, противоположни на възгледите, изразени от Лок и Демостен в две от по-ранните им колонки. Валънтайн прояви небрежност и написа блестящ литературен анализ. В резултат на това трябваше доста да се потруди, за да убеди директора да не публикува нейното есе в същата информационна мрежа, където излизаше и колонката на Демостен. Питър направо побесня.

— Всичко, което пишеш, вече го пишеш като Демостен. Не можеш да публикуваш това есе. Щом правиш вече каквото си поискаш, явно че се налага да убия Демостен.

Питър обаче я изплаши не толкова с гневните си думи във връзка с този гаф, колкото с мълчанието си. Това се случи, когато Демостен бе поканен да участва в Президентския съвет по въпросите на образованието. Валънтайн си помисли, че Питър ще приеме поканата като победа, но не стана така.

— Откажи я! — рече той.

— Но защо? — попита тя. — Няма да ми е нито трудно, нито уморително, а дори казаха, че тъй като Демостен е известен с желанието си да остане анонимен, те са съгласни да показват по мрежата всички заседания на съвета. А това превръща Демостен в една многоуважавана личност и…

— И на теб това ужасно ти харесва, защото го постигна преди мен.

— Питър, но тук не става въпрос за теб и мен, а за Демостен и Лок. Ние ги измислихме. Те не са истински. Освен това тази покана не означава, че те харесват Демостен повече от Лок. Означава само, че Демостен се ползва с по-широка подкрепа. И ти знаеше, че ще стане така. Тази покана ще зарадва много русофоби и шовинисти.

— Моите намерения бяха по-различни. Лок трябваше да е по-уважаваният от двамата.

— Но той в действителност е! Истинското уважение се гради по-бавно от уважението на управниците. Питър, как можеш да ми се сърдиш само защото съм се справила добре с нещата, които ти ме накара да правя.

Но той й се сърдеше дни наред и оттогава я остави сама да си измисля идеи за колонките, вместо да й казва какво трябва да пише. Сигурно предполагаше че това ще влоши качеството на колонките на Демостен, но дори и да бе станало, никой не го забеляза. А това, че тя не отиде нито веднъж при него да хленчи за помощ, вероятно го разгневи още повече. Тя бе играла ролята на Демостен прекалено дълго, за да се нуждае някой да й казва какво би мислил за нещата Демостен.

И с разрастването на кореспонденцията й с някои от политически активните граждани тя започна да научава различни неща, да получава информация, която просто не бе достъпна за обикновените хора. Някои военни, които си кореспондираха с нея, подхвърляха неволни сведения за различни неща, а тя и Питър ги сглобяваха, за да получат накрая невероятната и ужасяваща картина за дейността на Варшавския договор. Те наистина се готвеха за война, смъртоносна и кървава световна война. Демостен не грешеше, като подозираше, че Варшавският договор не съблюдава условията на Лигата.