Играта на Ендър

— Както обикновено преподавателите не се впуснаха в обяснения. В официалното съобщение се казва, че е дипломиран, но в графата „Направление“, нали знаеш, там, дето пишат къде го пращат — в Тактическото училище, Артилерийското, Подготвителното командирско, Навигационно, пише само: Картагена, Испания. А той е оттам.

— Радвам се, че са го дипломирали.

— Виж какво, Ендър, ние пък се радваме, че вече го няма тук. Ако знаехме само какво се кани да ти направи, щяхме да го убием на място. Вярно ли е, че довел със себе си цяла тайфа приятели, които да те нападнат?

— Не, не е вярно. Бяхме само двамата — той и аз. Той се биеше честно. Ако не беше чувството му за чест, той и приятелите му щяха да ме смажат. Можеше дори да ме убият. Чувството му за чест ми спаси живота. Аз не се бих заради честта си — добави Ендър. — Бих се, за да победя.

Бийн се засмя.

— И наистина победи. С един шут го изкара от орбита.

На вратата се почука. Преди Ендър да успее да продума, вратата се отвори. Ендър очакваше, че ще влязат още войници. Беше обаче майор Андерсън. А след него влезе и полковник Граф.

— Ендър Уигин — каза Граф.

Ендър скочи на крака.

— На вашите заповеди, сър.

— Избухването ти в бойната зала днес е израз на непокорство и подобно нещо не бива да се повтаря.

— Слушам, сър.

Бийн продължаваше да се чувства все така непокорен и си мислеше, че Ендър не заслужава подобен укор.

— Мисля, че някой все пак трябва да каже на преподавателите какво представляваш ти за нас.

Възрастните не му обърнаха внимание. Андерсън връчи на Ендър лист хартия. Стандартен размер лист. Не едно от онези листчета, които служеха за вътрешни разпореждания. Това бе напълно редовен набор заповеди. Бийн знаеше за какво се отнасят. Ендър напускаше училището.

— Дипломират ли те? — попита Бийн. Ендър кимна.

— Защо се бавиха досега? Дипломират те само две-три години по-рано. Вече си се научил да вървиш, да спиш и да се храниш сам. Какво още могат да те научат?

Ендър поклати глава.

— Зная само, че играта свърши. — Той сгъна листа. — Ще мога ли да съобщя на армията си?

— Няма време — отговори Граф. — Совалката ти тръгва след двайсет минути. Освен това по-добре ще е да не разговаряш с тях. Така раздялата ще е по-лека.

— За тях или за вас? — попита Ендър. Той не дочака отговор. Обърна се бързо към Бийн, взе за миг ръката му в своята и после тръгна към вратата.

— Почакай! — каза Бийн. — Къде отиваш? В Тактическото? В Навигационното? В Артилерийското?

— В Командирското училище — отвърна Ендър.

— В подготвителното командирско ли?

— В Командирското — отговори Ендър и си излезе.

Андерсън го последва плътно. Бийн улови полковник Граф за ръкава.

— Никой не постъпва в Командирското училище, преди да е навършил шестнайсет години?

Граф се освободи от ръката на Бийн и излезе, като затвори вратата след себе си.

Бийн остана сам в стаята, опитвайки се да разбере какво може да означава всичко това. Никой не отиваше в Командирското, без да е прекарал три години в Подготвителното командирско училище или в Тактическото, или в Артилерийското. И освен това никой не се дипломираше във Военното училище, преди да е учил в него най-малко шест години. Ендър бе учил тук само четири.