Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Изкусителната дреха, която положително не бе предназначена за Хътър, беше оставена настрана и търсенето продължи. Мъжкото облекло, което по качество отговаряше на дрехата, скоро се привърши и беше последвано от дамско. Появи се хубава рокля от брокат, леко повредена поради непазене. Този път силен вик на задоволство се откъсна от устата на Джудит. Въпреки че се беше интересувала много от хубави дрехи и бе имала щастието да види някои по-сполучливи модели у жените на разните коменданти и у други дами от фортовете, пред очите на девойката никога по-рано не се бяха мяркали такава златна везба и такива цветове. Възторгът й беше почти детински. И тя не позволи да продължат търсенето, докато не се облече в една рокля, която не отговаряше нито на нейните навици, нито на жилището. Оттегли се в своята стая, където набързо свали спретнатата си ленена рокля, и излезе стъкмена в тази от великолепния пъстър брокат. Роклята отиваше напълно на красивото закръглено тяло на Джудит. И сигурно никога не бе украсявала по-надарено от природата същество, чрез което да изпъкне още по-добре високото качество на хубавата тъкан и на нейните пъстри багри. Когато Джудит се върна, Ловецът и Чингачгук, които бяха използвали краткото й отсъствие, за да хвърлят още един поглед на мъжката дреха, бяха смаяни и от устата на двамата неволно се изтръгнаха възгласи на учудване и задоволство, тъй недвусмислени, че очите на Джудит заблестяха още повече и лицето й тържествуващо поруменя. Но като се престоря, че не забелязва впечатлението, което направи, девойката седна на своя стол с великолепието на кралица и пожела да продължат прегледа на сандъка.
— Няма по-добър начин да се справим с мингосите, девойко — извика Ловецът, — освен да ви изпратим на брега такава каквато сте, и да кажем, че при тях е пристигнала самата кралица. При една такава гледка те веднага ще освободят и стария Хътър, и Хари, а също и Хети.
— Смятам, че езикът ви не е способен да ласкае, Ловецо — отвърна девойката, по-зарадвана от възхищението му, отколкото желаеше да покаже. — Една от най-главните причини да ви уважавам много е вашата обич към истината.
— Но това е истина, Джудит, и то чиста истина и нищо повече. Никога очите ми не са се спирали на толкова красиво създание, каквото сте вие в този миг! През живота си съм виждал хубавици, и бели, и червенокожи, за които се говореше надлъж и нашир из страната. Но никога не съм виждал такава, която да би могла да се сравни с вас в този благословен миг, Джудит. Никога!
Радостният поглед, който девойката хвърли на искрения Ловец, ни най-малко не намали красотата й и тъй като в нейните влажни очи проблесна и чувство, Джудит навярно никога не беше изглеждала тъй истински хубава, колкото в онзи миг, който младият човек бе нарекъл „благословен“. Той поклати глава, остана за миг надвесен над отворения сандък, сякаш се колебаеше, а след това продължи претърсването.
Показаха се няколко по-незначителни вещи от дамско облекло, които по качество отговаряха напълно на роклята. Наредиха ги мълчаливо до краката на Джудит, като че ли тя имаше естествени права да ги притежава. Девойката вдигна някои от тях — като ръкавици и дантели — и ги прибави към своето и без това разкошно облекло е привидна шеговитост, но със скритото намерение да завърши своя тоалет, доколкото позволяваха обстоятелствата.
Когато тези забележителни мъжки и дамски дрехи се привършиха, появи се друга покривка от платно — тя отделяше останалите вещи от онази част от сандъка, която бяха заемали дрехите. Щом забеляза това, Ловецът спря, сякаш се колебаеше дали е редно да продължи претърсването.
— Всеки човек си има тайни — каза той. — И всеки има право сам да се радва на своите тайни. Според мен ние ровихме доста дълбоко в този сандък и намерихме, каквото желаехме. Струва ми се, че ще бъде по-добре да не продължаваме, като оставим само мастър Хътър да знае онова, което се намира под тази покривка.
— Нима смятате да предложите тия дрехи на ирокезите като откуп? — бързо запита Джудит.
— Разбира се. Че за какво друго ще ровим в чужд сандък, ако не за да помогнем на неговия собственик колкото можем по-добре. Само тази дреха е достатъчна да завърти главата на главатаря на тези влечуги. А ако се случи жена му или дъщеря му да е с него тук, то роклята би разнежила сърцето на всяка жена, която живее между Олбъни и Монреал. И според мен за търговията ни не е нужна повече стока.