Тайните на морските катастрофи

Тогава историята с Крипиен станала истинската сензация на 1910 г. както за Англия, така и за Канада. И имало защо — нищо неподозиращият престъпник, намирайки се през девет земи от Лондон, смятал, че се намира в пълна безопасност, когато изведнъж на Свети Лаврентий видял пред себе си дулото на револвера в ръката на детектива от Скотланд Ярд. Пресата се задавяла от възторг: «Вездесъщият Скотланд Ярд очаква убиеца от другата страна на океана», и «Безжичният телеграф натиква Крипиен в капана, поставен през 3000 мили», «Капитан Кендал извиква агентите на Скотланд Ярд от Лондон направо от своята каюта в другия край на Атлантика». Та нали тогава радиото се смятало за нещо твърде сложно и почти безнадеждно за разбиране, а сега изведнъж с негова помощ бил заловен убиецът.

Да, това било сензация, която направила добра реклама на капитан Кендал, чиято служебна кариера, между другото, не се нуждаела от това. Роден в едно от предградията на Ливърпул, потомствен моряк с диплома от морски колеж, Кендал доста бързо поел командването на голям тримачтов барк, след това на втори, трети и най-сетне — на товарния параход «Ратения». След това бил «Монроз». И твърде е възможно това произшествие с арестуването на зъболекаря-убиец, направило Кендал едва ли не национален герой, многобройните му снимки във вестниците и статиите за безупречната му служба да са спомогнали за неговото по-нататъшно издигане в службата. На 41 години той става капитан на «Емпрес ъф Айрленд» — най-големия и хубав лайнер на фирмата «Канедиън Пасифик стимшип къмпани». Сега, когато наближавал нос Фатер, той стоял на мостика на огромния параход с два комина и с водоизместване 20 000 т, дължина 167 и ширина 20 м. Този гигант имал пет палуби, върху които можели да се разположат комфортно почти две хиляди души, парна машина с мощност 18 500 к. с, осигуряваща скорост от 20 възела. Лайнерът извършвал редовни рейсове през Атлантика и се ползвал с отлична репутация сред постоянните клиенти. На комфортния лайнер освен разкошните каюти и просторните салони имало даже игрище за крикет и пясък за децата.

Кендал бил доволен от съдбата си и се гордеел много с новото си назначение, но всеки път, когато капитанът наближавал рейда на нос Фатер, в душата му се промъквало някакво странно чувство на безпокойство. В такива минути в ушите му звучали думите на Крипиен, произнесени тогава до трапа: «Ти тежко ще пострадаш точно на това място».

Отпред, малко вдясно, вече ясно се виждали светлините на два малки парахода. Кендал знаел, че единият от тях е «Леди Евелин» — правителствен пощенски пакетбот, който трябвало да приеме от лайнера пощата от Монреал и Квебек и да остави на кораба последната партида правителствени телеграми за Англия. Вторият кораб бил «Юрека» — той трябвало да вземе на борда си Камил Берние, пилота, който в момента стоял до Кендал на мостика.