Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Кралицата се спря, за да приеме приветствията на господа старейшините и да отвърне на поклоните на дамите.
Изведнъж кралят се появи заедно с кардинала на една от вратите на залата. Кардиналът му шепнеше нещо, а кралят беше много бледен.
Кралят мина през тълпата и без маска, с едва завързани ленти на дрехата си, се приближи до кралицата и й каза с изменен от вълнение глас:
— Госпожо, позволете да ви попитам защо не сложихте диамантения накит — вие знаехте, че ще ми бъде приятно да ви видя с него?
Кралицата се обърна и видя зад себе си кардинала, който се усмихваше сатанински.
— Сир — отвърна развълнувана кралицата, — боях се сред тази голяма тълпа да не стане нещо с него.
— Сбъркали сте, госпожо! Направих ви този подарък, за да го носите. Казвам ви, че сте сбъркали.
И гласът на краля трепереше от гняв; всички гледаха и слушаха учудени, но не разбираха какво става.
— Сир — каза кралицата, — мога да изпратя да го вземат от Лувър, където се намира, и по такъв начин желанието ви, Ваше величество, ще бъде изпълнено.
— Пратете, госпожо, пратете, и то колкото е възможно по-скоро: след един час танцът ще започне.
Кралицата се поклони в знак на покорност и последва дамите си, които трябваше да я отведат в стаята й.
Кралят също се прибра в стаята си.
В залата настъпи тревога и смущение.
Всички забелязаха, че нещо се случи между краля и кралицата, но и двамата бяха разговаряли толкова тихо, че никой нищо не чу, защото от уважение всички се бяха отдръпнали няколко крачки настрана. Цигуларите свиреха с всичка сила, но никой не ги слушаше.
Кралят излезе пръв от стаята си; той беше в изящен ловджийски костюм, а негово височество херцог Орлеанският дук и други благородници бяха облечени като него. Този костюм отиваше най-много на краля и в него той наистина изглеждаше като пръв благородник в кралството си.
Кардиналът се приближи до краля и му подаде една кутия. Кралят я отвори и намери в нея два диаманта.
— Какво означава това? — попита той кардинала.
— Нищо — отвърна негово високопреосвещенство, — само че ако кралицата се яви с диамантения накит, в което се съмнявам, пребройте диамантите, сир, и ако те са само десет, попитайте нейно величество кой може да й е откраднал тези два диаманта.
Кралят погледна кардинала, сякаш искаше да го запита, но не успя да му зададе никакъв въпрос: възторжен вик се изтръгна от всички уста. Кралят представляваше първият благородник в кралството си, но кралицата беше положително най-хубавата жена във Франция.
Ловджийският костюм наистина й стоеше прекрасно. Тя носеше филцова шапка със сини пера, кадифено палто със сиво-бисерен цвят с диамантени токи и синя атлазена пола, цялата обшита със сребро. На лявото й рамо блестяха диамантите, прикрепени на възел, с цвета на перата и полата.
Кралят потрепера от радост, а кардиналът от гняв; но те бяха далеч от кралицата и не можеха да преброят диамантите; кралицата ги беше сложила, само че десет ли бяха те или дванадесет?
В този миг цигулките възвестиха началото на танца, кралят пристъпи към съпругата на председателя, с която трябваше да танцува, а Негово височество Орлеанският дук се приближи до кралицата. Те заеха местата си и танцът започна.
Кралят танцуваше срещу кралицата и всеки път, когато минаваше край нея, поглъщаше с поглед диамантите, но не можеше да преброи колко са. Студена пот обливаше челото на кардинала.
Танцът трая един час — имаше шестнадесет фигури.
Танцът свърши сред ръкоплясканията на цялата зала. Всеки кавалер заведе дамата си на мястото й, но кралят използува правото си да остави своята дама сама и се приближи бързо до кралицата.
— Благодаря ви, госпожо — каза й той, — за вниманието, което проявихте към моите желания, но мисля, че ви липсват два диаманта и аз ви ги нося.
— Как, сир! — извика младата кралица, като се престори на изненадана. — Още два ли ми подарявате? Тогава те ще станат четиринадесет?
И наистина — кралят ги преброи — дванадесетте диаманта бяха на рамото на кралицата. Кралят повика кардинала.
— Е, какво означава това, господин кардинал? — запита строго кралят.
— Това означава, сир — отвърна кардиналът, — че исках да поднеса на Нейно величество тия два диаманта и понеже не смеех да й ги предложа сам, измислих тоя начин.