Тримата мускетари

— Да, милорд, приемам — каза д’Артанян — и ако е угодно на бога, добре ще използуваме вашите подаръци.

— Е, дайте си ръката, млади момко; може би скоро ще се срещнем на бойното поле, но сега се надявам, че ще се разделим като добри приятели.

— Да, милорд, с надеждата скоро да станем врагове.

— Обещавам ви това, бъдете спокоен.

— Разчитам на думата ви, милорд.

Д’Артанян се поклони на дука и се забърза към пристанището.

Срещу лондонската кула той намери търсения кораб, даде писмото на капитана, който го изпрати да бъде заверено от началника на пристанището, и веднага вдигна котва.

Петдесет кораба бяха готови за път и чакаха.

Когато минаваха съвсем близо край един от тях, на д’Артанян се стори, че видя жената от Мьон, същата, която непознатият благородник беше нарекъл милейди и която тогава му се видя толкова хубава, но силното течение и благоприятният вятър движеха тъй бързо кораба, че след миг всичко изчезна.

На другия ден към девет часа сутринта пристигнаха в Сен Валери.

Д’Артанян веднага се запъти към определената кръчма, позна я по виковете, които долитаха отвътре: веселите моряци пируваха и говореха за война между Англия и Франция като за нещо близко и положително.

Д’Артанян се промъкна през тълпата, пристъпи към съдържателя и каза думата „Рогшак“. В същия миг съдържателят му направи знак да го последва, излезе с него през една врата към двора, заведе го в конюшнята, където чакаше напълно оседлан кон, и го попита има ли нужда от нещо друго.

— Искам да зная по кой път да тръгна — рече д Артанян.

— Оттук идете в Блажни, а от Блажни — в Ньофшател. В Ньофшател влезте в странноприемницата „Златна врана“ и кажете паролата на кръчмаря. Ще намерите и там напълно оседлан кон.

— Дължа ли ви нещо? — запита д’Артанян.

— Всичко е щедро заплатено — отвърна съдържателят. — Вървете и бог да ви закриля!

— Амин! — отговори момъкът и препусна в галоп. След четири часа беше в Ньофшател.

Той изпълни точно дадените му указания; в Ньофшател, както в Сен Валери, го чакаше напълно оседлан кон: той поиска да пренесе пистолетите от седлото на коня, който оставяше, на новото седло, но там имаше съвсем същите пистолети.

— Адресът ви в Париж?

— Дома на гвардейците, рота на Де-з-Есар.

— Добре — отвърна съдържателят.

— По кой път трябва да тръгна? — запита на свой ред д’Артанян.

— По пътя за Руан, но градът трябва да остане вдясно. Ще спрете в селището Екуи, там има само една кръчма. „Френски щит“. Не гледайте външността й — в конюшнята й ще намерите също такъв кон.