Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Паролата същата ли е?
— Същата.
— Сбогом, стопанино!
— На добър път, благороднико! Имате ли нужда от нещо?
Д’Артанян даде с глава отрицателен знак и препусна като бесен. В Екуи се повтори същото: намери също такъв Услужлив съдържател и бодър, отморен кон. Той остави, както преди адреса си и замина със същата бързина за Понтоаз. В Понтоаз смени за последен път коня и в девет часа долетя като вихър в двора на господин Тревил.
Беше изминал повече от шестдесет левги за дванадесет часа.
Господин дьо Тревил го прие така, като че се бяха виждали сутринта, само стисна ръката му малко по-силно от обикновено и му съобщи, че ротата на господин Де-з-Есар е на караул в Лувър и че може да отиде на поста си.
(обратно)На другия ден в цял Париж се говореше само за бала, който господа градските старейшини даваха на краля и кралицата и на който техни величества щяха да танцуват известния мерлезонски танц — любимия танц на краля.
И наистина от осем дни в кметството се правеха разни приготовления за тази тържествена вечер. Градският дърводелец беше построил естради, на които щяха да стоят поканените дами; градският бакалин беше украсил залите с двеста свещи от бял восък, което беше нечуван разкош за онова време; и накрая поканени бяха двадесет цигулари и на тях щеше да се плати двойно повече, отколкото обикновено, защото според доклада те щяха да свирят през цялата нощ.
В десет часа сутринта господин дьо Ла Кост, лейтенант от кралската гвардия, придружен от двама полицейски офицери и няколко стрелци, се яви пред градския секретар Клеман, за да му иска ключовете от всички врати, стаи и канцеларии в кметството. Ключовете му бяха предадени веднага. На всеки ключ имаше бележка, за да се отличава, и от този миг господин дьо Ла Кост бе натоварен с охраната на всички врати и входове.
В единадесет часа дойде гвардейският капитан Дюалие с петдесет стрелци, които веднага се пръснаха из кметството и застанаха пред вратите, които им бяха определени.
В три часа пристигнаха две гвардейски роти — едната френска, другата швейцарска. Половината гвардейци от френската рота бяха войници на господин Дюалие, другата половина на господин Де-з-Есар.
В шест часа вечерта поканените започнаха да идват. Щом влезеха, настаняваха ги в голямата зала на приготвените за тях естради.
В девет часа пристигна съпругата на първия председател. Понеже след кралицата тя беше най-знатната дама на тържеството, господа старейшините я посрещнаха и я настаниха в ложата, която се намираше срещу ложата, определена за кралицата.
В десет часа приготвиха лека закуска за краля в малката зала към черквата Сен Жан, и то срещу сребърния градски бюфет, който се пазеше от четирима стрелци.
В полунощ се раздадоха силни викове и многобройни приветствия: кралят минаваше по ярко осветените с цветни фенери улици, които водеха от Лувър за кметството.
Веднага господа старейшините, облечени в сукнените си мантии и предшествувани от шест сержанта с факли в ръка, тръгнаха да посрещат краля — срещнаха го на стъпалата, където старейшината на търговското съсловие го приветствува с добре дошъл — кралят отговори на приветствието, като се извини, че е закъснял толкова много, но хвърли вината върху господин кардинала, който го бил задържал до единадесет часа, за да му говори за държавни работи.
Негово величество в официално облекло бе придружен от брат си, негово кралско височество Орлеанския дук, от конт Дьо Соасон, от великия приор, от дук дьо Лонгвил, от дук д’Елбьоф, от конт д’Аркур, от конт дьо Ла Рош Гийон, от господин дьо Лианкур, от господин дьо Барада, от конт дьо Крамай и от кавалера дьо Сувре.
Всички забелязаха, че кралят е тъжен и замислен.
Една стая беше приготвена за краля, а друга за неговия брат. И в двете стаи бяха оставени маскарадни дрехи. Същото беше направено за кралицата и за жената на председателя.
Кавалерите и дамите от свитата на техни величества щяха да се обличат двама по двама в приготвените за тая цел стаи.
Преди да влезе в стаята си, кралят заповяда да го предупредят веднага, щом дойде кардиналът.
Половин час след влизането на краля екнаха нови приветствия: те известяваха идването на кралицата. Старейшините постъпиха както преди — предшествувани от шестима сержанти, те тръгнаха да посрещнат височайшата си гостенка.
Кралицата влезе в залата — забелязаха, че и тя като краля е тъжна и особено уморена.
Тъкмо когато тя влизаше, завесата на една малка ложа, която дотогава беше спусната, се повдигна и се показа бледото лице на кардинала, облечен като испански гранд. Очите му се впиха в очите на кралицата и сатанинска усмивка пробягна по устните му — кралицата не беше сложила диамантения накит.