Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Нещо експлодира до него. Флап се катапултира. Въздухът се изпълни с парчета плексиглас.
Поднесе се. Продължи обаче да завива наляво... Усети как левият колесник се удари в решетката отстрани на палубата. После и носовият. Опашката се завъртя към носа. Самолетът още се движеше...
И спря.
Отдясно не виждаше нищо, тъмнина. Дясната стойка сигурно беше на ръба.
Той пое дълбоко въздух и шумно го издиша.
Лявата му ръка беше на резервната ръчка за катапултиране между краката. Не си спомняше да се е пресягал, но ръката му беше там. Той внимателно освободи ръчката.
Дясната страна на фанара липсваше. Флап бе минал през нея. На мястото на седалката му беше празно.
Дали е жив?
Джейк прибра въздушните спирачки и вдигна предкрилките и задкрилките. По индикатора за положението им се убеди, че се прибират нормално. Угаси фаровете. С крайчеца на окото си видя тълпата, която се бе втурнала към него, но продължи да се занимава в кабината. Когато свърши с механизацията, той отключи крилата и ги сгъна. Вятърът духаше през счупения фанар. Усещаше дъждовните капки на малкото непокрита част от врата си.
Дали самолетът се движеше? Сигурно не. Но ако отвореше фанара, нямаше да може да се катапултира. Седалката бе разчетена да мине през плексигласа, но ако вдигнеше фанара, стоманената дъга щеше да дойде точно над него и щеше да се очисти, ако опиташе да се катапултира. А ако самолетът се плъзнеше от палубата, трябваше или да се гръмне, или да се вози с него до дъното на океана.
В този момент шокът го порази с пълна сила. Той започна да трепери.
Една жълта риза се опитваше да привлече вниманието му. Непрекъснато му правеше знак за спиране на двигателите — движение на ръката, имитиращо прерязване на гърло.
Ама да отваря ли фанара?
Неспособен да вземе решението, той дръпна ръчката назад и се заслуша в умиращия вой на двигателя.
Някой вдигна фанара отвън. Един сержант се наведе над него:
— Можете да слизате вече, сър. Обезопасете седалката.
— Сложиха ли столчетата?
— Да.
Едва успя да се помръдне. Блокира основната и запасната ръчка за катапултиране и се засуети с катарамата на коланите. После се присегна надолу и освободи бедрените ремъци.
— Хайде. Свободен си.
Тръгна да става, но си спомни за маската и кабела на слушалките. Откачи всичко.
Все още трепереше здраво. Хвана се за кабината и прехвърли крак на стълбата. През цялото време се опитваше да не гледа към празното пространство отпред и отдясно. Беше на десет фута над палубата, точно до ръба. Повдигна му се.
Нечии ръце се протегнаха отдолу и го подкрепиха, докато слизаше по стълбата.
Щом стъпи на палубата, той погледна към дясната стойка. Беше на около фут от ръба. Носовото колело беше подпряно в страничния ръб, а петата за совалката — изкривена. Джейк попита жълтата риза: — Къде ми е навигаторът?
Матросът посочи назад към кърмата. Джейк погледна. Видя бяло петно — парашута, закачен на опашката на един А-7. Значи Флап е паднал на палубата. Не е цопнал в океана.
Облекчението му подейства като удар с чук. Колената му се подгънаха. Двама успяха да го задържат на крака.
Маската му висеше отстрани на шлема и той едва успя да махне с ръка, за да не я залее горещата течност, която се изля от него.
Тръгна назад, към острова и парашута, до тях имаше около сто и петдесет фута. Опитаха се да му помагат, но той разбута всички: — Добре, де. Мина ми, мина ми.
Един А-7 се появи от дъжда и кацна. Ето го Флап, идваше насам. И той го видя и разпери ръце. Двамата се прегърнаха с всички сили.
17
Подполковник Халдейн изгледа няколко пъти записа на инцидента, докато слушаше разказите на Джейк Графтън и Флап Ле Бо в стаята за инструктаж.
И двамата бяха в еуфория. Бяха плюли в окото на дявола и оцелели, за да разкажат. Описваха премеждието на своите слушатели с най-големи подробности, а те с удоволствие споделяха заразителното щастие.
Колко е велик животът! Колко е хубаво отново да можеш да ходиш и да говориш, след като си чукал на портите на отвъдното!
След половин час Халдейн се измъкна и тръгна да търси техниците. Изслуша внимателно техните обяснения, зададе няколко въпроса и слезе на хангарната палуба, за да огледа лично петата на борд 523.
Явно задържащият болт се бе счупил преждевременно, част от секундата преди клапаните да се отворят напълно или в началото на отварянето им. Танкерът, с двигатели на излетен режим, тръгва напред и това образува хлабина от един-два инча между Т-образната пета и совалката. В следващия миг парата подкарва буталата на катапулта и совалката се удря в петата и я пуква. След около трийсет фута петата се разпада напълно.