Сакатият бог

Гъд се намръщи.

— В смисъл, не искаш да се обясниш.

— Ти не дезертира ли? — попита Ботъл. — Ако си го направила, Мейсан, тръгнала си в грешната посока, освен ако не гориш от желание да те обесят.

— Не е дезертирала. — Рутан Гъд се обърна и тръгна. — Специална мисия за адюнктата.

— А вие откъде знаете, сър? — Мейсан забърза след двамата мъже.

— Не знам. Просто предположих. — Почеса се по брадата. — Имам дарба за това.

— Много дарби има нашият капитан — измърмори Ботъл.

Каквото и да ставаше между тези двамата, трябваше да си признае, че се радва да ги види.

— Та как се отделихте от армията вие? — попита тя. — Между другото, изглеждате много зле. Ботъл, в кръв ли си се къпал или какво? Едва те познах.

— И ти щеше да изглеждаш така, ако беше лежала погребана под петдесет трупа половин ден.

— Не чак толкова дълго — поправи го капитанът.

Тя затаи дъх.

— Значи сте били в сражението. Какво стана, в името на Гуглата?

— Липсват парчета — отвърна Ботъл и сви рамене.

— Парчета?

Той като че ли понечи да каже нещо, но явно премисли.

— Не можах да хвана всичко. Особено, ъъ, втората част. Но нали знаеш, Мейсан, всички приказки за голямото изхабяване сред офицерите в малазанската армия? — Врътна палец към Рутан Гъд. — С него не е така.

— Ако чу възмущение в тона му, то е защото му спасих живота — каза капитанът.

— А колкото до самодоволството в тона на капитана…

— Добре — сопна се тя. — Да, адюнктата ме прати да намеря някои хора.

— Явно не си успяла — подхвърли Ботъл.

— Не е — рече Рутан Гъд.

— Значи това, дето ми лази по кожата, не са бълхи?

Рутан Гъд се озъби в зла усмивка.

— По-скоро са, войник. Честно казано, изненадан съм, че изобщо чувстваш нещо — о, знам, ти си маг. Излъсканият ашик на Фид, нали? Все пак знаят как да се крият кучите синове.

— Чакай да се сетя. В коня са. Нямаше ли някаква приказка за…

— Поуката от която непрекъснато остава неразбрана — намеси се Рутан. — Няма нищо общо с това, което си мислиш. Фактът е, че поуката от приказката е „не вярвай на коне“. Някои хора понякога се вглеждат твърде надълбоко в такива неща. В други моменти не се вглеждат достатъчно дълбоко. Но повечето пъти изобщо не се вглеждат.

— Ако искате, мога да ги помоля да се покажат — каза Мейсан Джилани.

— Нямам абсолютно никакъв интерес към…

— Аз имам — прекъсна го Ботъл. — Извинете, че се намесих, сър.

— Извинение, което не съм готов да приема, войник. Колкото до тези гости, Мейсан Джилани, предложението ти категорично се…

Прахта около тях се завихри.

След няколко мига ги обкръжиха петима Улан Имасс.

— Богове на бездната — измърмори Рутан Гъд.

Немрящите воини като един се поклониха на капитана. Единият проговори:

— Поздравяваме те, Древен.

Втората ругатня на Гъд бе на език, който Мейсан Джилани изобщо не бе чувала.