Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Боя се, адюнкта — отвърна Брис, — че не бяхме достатъчно, и съм сигурен, че Боен водач Гал, както и Ханават тук, изпитват същото. Вашата армия е наранена. Отпорът от тежката пехота и морската пехота ви отне войниците, от които най-много се нуждаете сега. — Погледна за миг към Кругава и продължи: — Адюнкта, споделям тревогата на Смъртния меч от това, което предлагате сега.
— Ловците на кости ще продължат похода си сами — заяви Тавори.
— Нима ни казвате, че нямате повече нужда от нас? — попита Брис.
— Не, нуждата ми от вас никога не е била по-голяма.
Кралица Абрастал пак подаде чашата си на Сорт и след като тя я напълни, каза:
— В такъв случай сте ме подвели, адюнкта. Явно знаете повече за врага — тези Форкрул Ассаил — и за техните цели от който и да е от нас. Или — поправи се тя — си мислите, че знаете. Бих искала да изтъкна, че Инквизиторите вече не създават впечатление за експанзионистични намерения — Блудния знае, имаха достатъчно време досега да докажат обратното.
Смехът на Банашар бе тих, но стържещ.
— Ловците на кости тръгват сами и пускат кръв на всяка стъпка. Юмруци, капитани и готвачи питат едно и също: какво знае тя? Откъде го знае? Кой говори на тази корава жена с мрачните очи, този меч Отатарал, откраднат от ножницата на императрицата? Бързия Бен ли беше, нашият загадъчен Висш маг, който вече не крачи с нас? Юмрук Кенеб ли беше? Или може би императрицата не е господарката на измяната, както всички вярвахме, и Върховният маг на империята Тайсхрен сега се промъква по стъпките ни, сянка, която никой не хвърля. — Вдигна делвата си за наздравица. — Или тя просто е полудяла? Но не, никой от нас не мисли това, нали? Тя знае. Нещо голямо. Но какво? И откъде го знае? — Отпи, люшна се за миг като да падне, но се закрепи преди Лостара Юил да е посегнала да го хване. Щом я забеляза, й се усмихна вяло.
— Или бившият жрец шепне в ухото й? — Въпросът бе зададен от Юмрук Блистиг, с напрегнат и хладен тон.
Банашар повдигна вежди.
— Последният жрец на Д’рек няма време за шепнене, скъпи ми безгръбначен Юмрук Блистиг…
Юмрукът изръмжа проклятие и щеше да тръгне напред, ако Кайндли не излезе бързо на пътя му.
Банашар продължи с усмивка:
— Цялото дъвчене бездруго го оглушава. Гложди го отвсякъде. Кучето има рани — не пипайте! — Махна с делвата към адюнктата. — Ловците на кости тръгват сами, о, да, по-самотни, отколкото бихте могли да си представите. Но вижте сега Тавори — погледнете я добре, приятели. Тази самота, на която тя настоява, ами, изобщо не е сложно. Не сте ли всички вие командири? Просто е, приятели. Нарича се… тактика.
В неловкото мълчание, което последва, Араникт погледна към Брис и видя нещо изведнъж съживило се в очите му, сякаш непознат за него език изведнъж е станал понятен.
— Адюнкта — каза той, — срещу империята на Ледер… вие ни ударихте едновременно по суша и по море. Залитахме от едната страна и от другата.
— Казахте, че сме ви нужни повече от всякога — заговори след него Смъртен меч Кругава, — защото трябва да нахлуем на повече от един фронт. Адюнкта?
— Право на изток от нас ни чака Стъклената пустиня — каза Тавори. — Макар да предлага най-късия маршрут към териториите на Форкрул Ассаил, този път е не само опасен според сведенията ни, но и във всяко отношение невъзможен за преминаване от армия. — Замълча и огледа перишите. — По този път ще тръгнат Ловците на кости. Смъртен меч, не можете да ни придружите, защото не мога да ви изхраня, нито да ви осигуря вода. Отвъд Стъклената пустиня, според описанието на самата кралица Абрастал, земята не става много по-добра.
— Момент, моля. — Кралицата на Болкандо гледаше втренчено адюнктата. — Единствените възможни маршрути по сушата са южните керванни пътища. Стъклената пустиня наистина е непроходима. Ако отведете армията си в нея, ще унищожите това, което е останало от Ловците на кости — нито един от вас няма да излезе.
— Ще прекосим Стъклената пустиня — заяви адюнктата — и ще излезем югозападно от провинция Естобанси. И ще дам възможност на врага да ни види възможно по-бързо. И те ще съберат силите си срещу нас, и ще има сражение. Едно сражение.
Нещо в тона на Тавори накара Араникт да ахне и тя изстина от ужас.
— А Сивите шлемове? — попита Кругава.
— В залива Коланси се издига едно естествено укрепление, наречено Шпила. На върха на тази твърдина има храм. В този храм е затворено нещо. Нещо ранено, нещо, което трябва да бъде освободено. Ловците на кости ще бъдат магнитът за силите на Форкрул Ассаил, Смъртен меч, но перишите са тези, които ще нанесат смъртоносния удар срещу врага.