Винаги в същия ден
- Автор: Никълс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Винаги в същия ден». Краткое содержание книги:
— И сега ли се виждаш с много кинозвезди? — казва единият с престорено възхищение, нахално смахнато арийче.
— Не. Вече не. — Той решава да отговори честно, но без разочарование и самосъжаление. — Това е… минало.
— Декстър скромничи — обажда се Силви. — Непрекъснато получава предложения. Просто подбира внимателно. Истинската му мечта е да продуцира. Има собствена продуцентска компания! — гордо уточнява тя и родителите й кимат одобрително. Бизнесмен, предприемач — това е друго нещо.
Декстър също се усмихва, но всъщност напоследък в живота му е настанало затишие. „Мейхем Ти Ви“ още няма осъществен проект, нито е събудила нечий интерес и засега съществува само под формата на скъпо гравирана хартия. Арън, агентът му, го е изоставил. Няма реклами, нито промоции, нито премиери. Той вече не е гласът на първокласния сайдер, тихомълком го отстраниха от покер клуба и дори момчетата от „Джамирокуай“ вече не му се обаждат. И въпреки всичко, въпреки сушата от професионални възможности, той се чувства добре, защото е влюбен в Силви, в прекрасната Силви, с която се отдават на безметежни кратки ваканции.
Почивните дни обичайно започват на летище „Станстед“, откъдето отлитат за Генуа, Букурещ, Рим или Рейкявик — екскурзии, които Силви организира предварително с прецизността на военен стратег. Смайващо привлекателна урбанистична европейска двойка, те отсядат в закътани бутикови хотели, разхождат се и пазаруват, пазаруват и се разхождат, пият черно кафе в миниатюрни чашки в кафенета на открито, после се заключват в стилната си минималистична спалня в бежово с един-единствен бамбуков филиз във високата ваза.
Когато не разглеждат малки магазинчета в големите европейски градове, прекарват времето си в Западен Лондон с приятелите на Силви — дребнички симпатични момичета със строги лица и техните розовобузи, дебелогъзи приятели, които, като Силви и като приятелките й, работят в сферата на маркетинга, на рекламата или в Ситито. Всъщност те не са му много присърце, тези свръхуверени свръхмомчета. Напомнят му префектите и отговорниците на випуска от гимназията — не неприятни, просто не особено забавни. Няма значение. Не можеш да градиш живота си около забавното, пък и има полза от този не тъй хаотичен, по-подреден начин на съществуване.
Свежестта и пиянството не си съответстват и с изключение на чаша шампанско или вино на вечеря, Силви не близва алкохол. Не пуши, не взема наркотици, не яде червено месо, хляб, рафинирана захар и картофи. И най-важното — не може да търпи пиянството на Декстър. Легендарните му умения да приготвя коктейли не я вълнуват ни най-малко. Смята пиянството за недостойна, немъжествена черта и неведнъж в края на вечерта той се е оказвал сам на масата заради третото мартини. Макар да не го е изричала гласно, тя му е поставила ултиматум — действай разумно, подреди живота си или ще ме изгубиш. В резултат на което напоследък пиянските нощи са намалели значително, както и сутрините, изпълнени със срам и себеомраза. Вече не си ляга с бутилка червено вино до леглото, в случай че ожаднее в просъница, и е благодарен за това. Чувства се като прероден.
Но най-забележителното у Силви е, че той я харесва много повече, отколкото тя — него. Харесва праволинейността, самоувереността и уравновесеността й. Харесва амбицията й — яростна и безпардонна — и вкуса й — скъп и безупречен. Харесва, разбира се, и как изглежда и как изглеждат двамата заедно, но харесва и липсата на всякаква сантименталност. Тя е твърда, блестяща и желана като диамант и за пръв път в живота си той се домогва до някого. На първата им среща — разорително скъп френски ресторант в Челси — той я попита разтревожено дали се забавлява. Отговори му, че се чувства чудесно, но не обича да се смее на публично място, понеже не харесва как смехът се отразява на лицето й. И макар част от него да изтръпна от хлад при тези думи, друга част се възхити от последователността й.
Гостуването — първото в дома на родителите й — е част от дълъг уикенд. Отбиха се за кратко в Чичестър, преди да продължат към вилата под наем в Корнуол, където Силви ще го научи как да кара сърф. Той, разбира се, не можел си позволи дълги почивки, трябва да работи или по-точно — да търси работа. Но въображението му рисува Силви с изопнато, порозовяло от слънцето лице, в бански костюм и с коса, прибрана на тила, и той се предава. Поглежда я сега, за да провери как се представя, и тя му се усмихва насърчително в сиянието на свещта. Справя се прилично засега и си сипва последна чаша вино. Не бива да прекалява. Пред тези хора не бива да губи разсъдък.